Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV
19 януари 2021 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Обрат след анализа на резултатите от статичното огнево изпитание на „Спейс Лонч Систъм“, проведено в неделя! Сега вече може да твърдим, че то е завършило с частичен успех, тъй като Боинг и НАСА са изпълнили благополучно 15 от общо 23 поставени цели, независимо че двигателите са работили само за една вместо планираните осем минути.
Освен това, въпреки че по време на живото излъчване беше споменато за „сериозна повреда на компонент“, оказва се, че става въпрос за обикновен датчик, който е отказал още преди началото на изпитанието. Специалистите на НАСА са преценили, че могат да запалят двигателите въпреки отклонението от работата на датчика. Новината е повече от добра, защото ако няма повреда на двигателя, няма нужда от неговата цялостна подмяна.
Основната причина, поради която изпитанието е прекратено само минута след запалването на двигателите, се дължи на консервативни параметри, заложени в софтуера. Тяхната цел е да предпазят структурата на ракетата от сътресенията на стенда. Тези параметри няма да се използват при реалния полет, така че няма основание да се вярва, че „Спейс Лонч Систъм“ би претърпяла повреда по време на изстрелването към Луната.
Американската космическа агенция все още не е взела решение дали ще повтори статичното огнево изпитание на ракетата или ще се задоволи с получените досега данни. Консервативното и правилно становище би било тестът да се повтори, за да може НАСА да е сигурна, че когато се стигне до същинския полет, ракетата ще сработи.
При евентуално постановление за повторение на теста, това може да се случи най-рано през февруари. Съответно агенцията ще изостава от графика с месец, което гарантирано би отложило изстрелването на „Орион“ до Луната за началото на 2022 година. Но далеч по-добре би било всички изпитания да се завършат успешно, дори и това да доведе до забавяне.
По-добре отлагане, отколкото експлозия.
Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва „Старшип“, преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на „Спейс Лонч Систъм“ не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично „Сенат Лонч Систъм“. За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта „Съзвездие“. За целта беше даден ход на създаването на две ракети – среднотоварна „Арес 1“ и тежкотоварна „Арес 5“. Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на „Съзвездие“. Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът „Съзвездие“ би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил.
С оглед на извода Обама прекрати „Съзвездие“, но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името „Орион“, да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на „Арес 5“. И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени…
Крайният резултат е, че „Спейс Лонч Систъм“ е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели „Раптор“, работещи на метан, и вече изстрелва „Старшип“ (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), „Спейс Лонч Систъм“ разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен „RS-25“ са основни двигатели на совалките. Нещо повече – тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита!
Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите „Фалкън“ на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ представлява крачка назад – тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба „Орион“ към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана!
Заради факта, че „Спейс Лонч Систъм“ е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция „Гейтуей“ ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба „Орион“ и „Спейс Лонч Систъм“.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
