ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА
„Ако едно дърво падне в гората и никой не е наоколо, за да го чуе, то издава ли звук?“
Чували сме тази философската загадка, която ни кара да поставим под въпрос разбирането ни за възприятие. Ако не присъстваме, все още ли се случва нещо? В случая с едно произведение на изкуството, присъствието на реципиент- публика, слушател или читател, е от първостепенно значение.
Знайно е, че основно мерило за културата на една нация е нейната книжнина. Обаче!Книгите задължително трябва да се издават от ИЗДАТЕЛСТВА. Когато едно издателство одобри за печат даден ръкопис, защото експертите, работещи в това издателство, го смятат за стойностен, то сключва договор с автора и плаща хонорара му. Издателството се задължава не само да оформи, редактира, коригира и издаде произведението, а и да го разпространява, да го предостави на Н. В. Читателя. Да, издателствата имат грижата и задължението да продават книгите.
Когато някой графоман реши да „издаде“ книга, той плаща от джоба си на някаква печатница да отпечата това, което той смята за книга. След това печатницата предоставя отпечатаните екземпляри на платилия за тях графоман.
Едва когато гламавият драскач се озове пред камарата „книги“, той разбира, че трябва да разпространява сам тези свои творения. Но как? На практика това е напълно невъзможно за отделния човек.
През последните 30 години хиляди нашенски маниаци отпечатаха стотици хиляди подобни „книги“. Те имаха една и съща съдба- свършиха на бунището.
Истинските книги, книгите, издадени от реномирани и утвърдени издателства, остават. Те стигат и до всички библиотеки в света. Тези книги влизат в националния регистър на издадените в България книги. Издание, което не можеш да откриеш в библиотеките и в националния регистър, на практика НЕ СЪЩЕСТВУВА!
Scripta manent, са казвали древните. Да, написаното остава, то наистина остава! Затова книгите, истинските книги, са единственото безсмъртно творение на този свят.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
