ЧЕТИВО ЗА РУСКИ МЕКЕРЕТА
От години един смахнат псевдоучен и неговите политически покровители- простаците от „Атака“, хулят фирмата Дънди Прешъс Метълс, изпълнявайки нарежданията на Кремъл. Десетилетия наред руснаците ни внушават, че нашите управници са мръсници и идиоти, които слугуват на западните си господари. Наближат ли избори, руските мекерета в България започват отново и отново да клеветят и хулят канадските концесионери. Как стоят нещата в действителност?
В България от край време се добива много малко злато, защото имаме много скромни залежи. По времето на комунистическото иго за 45 години са добити едва 38 тона злато.
През 2015 година са добити около 7.3 тона златен еквивалент, основно под формата на концентрати, а не метал.
В Европа сме на 3- 4-то място по добив, но на фона на световния добив от 3100 тона в страни като Китай, ЮАР, Русия и Австралия, нашите златни залежи са наистина капка в морето.
През 2015 г. около 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват основно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият ръст в последните години се дължи преди всичко на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Метълс.
Дънди купува фалиралата мина Челопеч на 30.09.2003 г в рамките на международен конкурс, проведен от Дойче Банк, на която некадърните нашенци дължат цели 180 млн долара!
Вместо да препродаде каквото има и да закрие мината, Дънди инвестира 1 милиард долара в Челопеч и то за нови, модерни технологии! Фирмата наема освен това най- добрите специалисти от Канада, Австралия и Америка.
Концесионната такса, която Дънди плаща на България, е 1.5% от стойността на металите в рудата и възлиза на около 14- 15 милиона лева годишно, тъй като България има много, много скромни залежи от злато.
Това обаче е най-малката полза от присъствието им. Оперативните разходи за добива са около 50% от приходите (при високи цени на златото и медта) и включват непрекъснати проучвания за нови запаси, данъци, такси, осигуровки на 1350 служители със средна заплата над 2500 лв., плащания към стотици контрактори и развитие на общини, където „Дънди е държавата!“, тоест внася още над 50 млн лева годишно и допринася за всичко от пътищата до здравеопазването.
Днес Челопеч е общината с най-висока средна заплата в България. Дънди е компанията, която най-често печели приза „Най-голям корпоративен дарител на годината“. Защото към концесионните такси и данъците ежегодно добавя и над 1.3 милиона лева дарения.
Дънди създаде и единствената в България частна фирмена профилирана гимназия. ЧПГЧО Челопеч, която вече 18 години дава шанс на децата в региона да получат образование на световно ниво.
Послепис:
Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди?
Защото не знае и не може! През 1994 г. държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила комунистическата хазна от 1954 г. насам, е вече пред ликвидация.
Защото държавата не намира пазари за концентрата, който тя не може да преработва. Комунистическата държава не инвестира освен това в модернизацията на рудника, а и не търси нови запаси.
Рудникът, а с него и поминъкът на региона, са спасени благодарение на частичната приватизация и последващо концесиониране през 1999 г. Само че тази работа се оказва сложна дори и за частния бизнес и до 2004 г. положението не се подобрява особено.
Тогава фалиралата отново мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс. А големите печалби, за които четем по вестниците, идват след дългогодишен труд и стотици милиони долари инвестиции. И голяма част от тях бива инвестирана веднага обратно в търсене и модернизация, защото добивът функционира успешно само по този начин.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
