Сънародниците му не го харесват, но го преизбраха пред опасността крайната десница да ги смрази с ЕС
Французите чуха предупреждението на Еманюел Макрон, изречено часове преди деня за размисъл – че на сутринта след президентските избори може да се събудят с махмурлук. По болезнения пример с британците след референдума за Брекзит и с американците след вота им за Доналд Тръмп. За разлика от съседите от Острова и хората отвъд океана обаче французите имат силен инстинкт за по-малкото зло. И независимо от несъгласието си по много теми, предпочетоха лидер, който да продължи с амбициите си Франция да стане водеща сила в една по-автономна и силна Европа. Избраха този път пред това да ги води националистката Марин льо Пен, която ще ги смрази с Европейския съюз.
Пред урните мнозинството избиратели прецениха трезво, че ако безработицата вече не е проблем, това до голяма степен се дължи на непопулярните реформи на новия стар президент, че управлението му на COVID кризата е било компетентно, а
повишаването на пенсионната възраст на 65 г. изглежда неизбежно,
за да не се вдигат данъците и да се повишават доходите.
И на други президентски балотажи френските избиратели са се изправяли пред предизвикателствата на крайната десница, но никога досега тя, в лицето на Марин льо Пен, не е била толкова близо до възможността да грабне върховната власт и да предизвика небивал шок на Стария континент, пък и извън него. В крайна сметка обаче апокалиптичните прогнози не се сбъднаха и Макрон ще обитава Елисейския дворец още 5 години. Според окончателните резултати той печели с 58,55 срещу 41,45% за Льо Пен.
В речта си след победата държавният глава обяви, че иска да обедини разединена Франция и да бъде лидер на всички французи.
“След 5 г. на щастлива, но и трудна промяна, а също и на изключителни кризи на 24 април мнозинството от вас отново ми дадоха доверието си да ръководя Франция”, обяви спечелилият битката пред привържениците си в подножието на Айфеловата кула.
“Знам, че за част от сънародниците ни, които днес избраха крайната десница, гневът и несъгласията, които са ги накарали да гласуват за този проект, също трябва да намерят отговор. Това ще е моята отговорност и на онези, които ме заобикалят”, увери Макрон. И обеща, че новият му мандат няма да е продължение на стария, а методът на управление ще е обновен, за да е сигурно, че никой няма да остане “на края на пътя”. За себе си президентът каза, че ще се отнася добронамерено и с уважение към всеки в една страна, “разкъсвана от разделения и съмнения”.
Победата на Макрон е историческа не само защото с нея бе отстранена възможността десните екстремисти да застанат начело на водеща страна в ЕС, но и защото той
стана първият френски държавен глава от 20 г., преизбран за нов мандат
Политикът центрист държи и други исторически рекорди – през 2017 г. стана най-младият президент на Петата република, едва навършил 39 г. Влезе в Елисейския дворец от позицията на аутсайдер, който с непозната до момента страст и енергия успя да убеди французите, че е носител на обновлението, което традиционните партии вляво и вдясно вече не можеха да им осигурят. Основа политическото си движение “Напред” (преименувано впоследствие на “Република, напред”) само няколко месеца преди изборите и го превърна във водеща политическа сила. По време на мандата му старите партии почти изпаднаха в забвение, но пък много от техните симпатизанти се ориентираха към крайностите на политическия спектър. Така че се стигна до сегашната картина основните съперници на президента да са представителите на крайната десница Марин льо Пен и на крайната левица Жан-Люк Меланшон.
За Макрон анализаторите казват, че след 5 г. на власт дразни сънародниците си повече, отколкото им харесва. Първият му мандат никак не бе лек. Кризите следваха една след друга – бунтове на жълтите жилетки, масови демонстрации срещу пенсионната реформа, Брекзит, безпрецедентна санитарна криза заради пандемията, принудително оттегляне на френските войски от Мали. После се появиха руската агресия в Украйна и призракът на трета световна война.
“Макрон бе пощаден може би единствено от нашествие на термити”, шегуват се политическите наблюдатели.
Преди време в. “Монд” го нарече “президента” хамелеон заради способността му непрекъснато да адаптира политическия си проект и да наглася посланията си според променящите се обществени настроения. Привържениците му го смятат за смел, убедителен, завладяващ, защитаващ. За противниците си е арогантен, самовлюбен, ултралиберален, “президент на богатите”, лидер, който се вълнува много повече от международните проблеми, отколкото от социалните тревоги на сънародниците си.
И едните, и другите говорят за неуловимия му характер.
Роден на 21 декември 1977 г. в Амиен в семейството на лекари (баща му е известен невролог), Еманюел Макрон e
привилегировано дете с уроци по пиано,
много спорт и ски ваканции в чужбина.
На 16 години печели конкурс по френски език, а постиженията му в училище са блестящи. Единственият смущаваш момент – забранената му страст към учителката му по театър Брижит Троньо, по-възрастна от него с 24 г. и майка на 3 деца. За да попречат на тази необичайна връзка, родителите му са принудени да го изпратят в Париж, където завършва престижната гимназия “Анри IV”. След това записва политически науки и философия, преди да стане част от елитното Висше училище по администрация, където по традиция се формират френските държавници. Познатите му от студентските години го описват като младеж, който учи много бързо, работи много и спи малко, без това да се отразява на неговата пословична енергичност. И който преследва целите си без колебание. Никакви пречки например не успяват да го разделят с Брижит, която през 2007 г. приема фамилията Макрон и днес, на 69 г., е първа дама на Франция до 45-годишния си съпруг.
Веднага след завършването си се присъединява към Генералния инспекторат по финанси. През 2008 г. става инвестиционен банкер за фамилия Ротшилд и натрупва добро състояние от договарянето на големи международни сделки. Политиката обаче го влече неудържимо и той напуска частния сектор, за да стане първо зам. генерален секретар на президентската администрация на социалиста Франсоа Оланд, преди да поеме поста на министър на икономиката в правителството му. През 2016 г. подава оставка, за да създаде собствено политическо движение. Тогава никой не вярва сериозно в шансовете му да влезе в Елисейския дворец освен самия той. Година по-късно голяма част от електората на социалистите застава зад него, запленен от амбицията му да преобрази из основи френския политически живот. Днес именно
левите избиратели са най-силно разочаровани,
като не могат да му простят, че още в началото на управлението си премахна данъка за големите състояния и отмени жилищните помощи. Други непопулярни политики впоследствие затвърдиха убеждението, че той не обича да слуша сънародниците си от низините и смята, че държи в джоба си отговорите на всички проблеми на страната.
Въпреки по-убедителната от очакваното победа новият мандат на Макрон също не се очертава да е застлан с рози. Негласувалите на втория тур са малко над 28%, което е най-високият процент на въздържали се от 1969 г. насам. Това означава, че близо една трета от французите не са се припознали у нито един от кандидатите.
Марин льо Пен загуби, но обяви резултата си за “блестящ”
и обеща, че ще продължи да е ангажирана с проблемите на сънародниците си. Инерцията, която тя натрупа, със сигурност ще доведе до много висок резултат на крайната десница на парламентарните избори през юни, така че не е ясно дали президентът ще успее да осигури необходимата парламентарна подкрепа, за да продължи с реформите си.
“Играта не е приключила. Започваме голямата битка за парламентарните избори с всички онези, които се противопоставиха на Макрон”, заяви Льо Пен пред привържениците си в неделя вечерта.
Крайната левица пък отсега се е заканила да му организира вълна от социални протести от септември нататък. “Мислите ми са с бъдещите жертви на тази ситуация, използваните хора, които ще се пенсионират 3 години по-късно, хванатите финансово за гърлото, които няма да видят блокиране на цените, хората, които знаят до каква степен е престъпно екологичното бездействие на г-н Макрон”, каза на свой ред крайнолевият Меланшон, който преди няколко дни призова французите да го изберат за премиер. “Третият тур започва тази вечер”, добави той, също имайки предвид предстоящите законодателни избори.
И като печална илюстрация, че проблемите започват веднага, дойде новината, че на анти-Макрон протест в Париж след обявяването на изборните резултати полицията е застреляла двама души. Неслучайно някои френски медии не се отдадоха на триумфиране и зададоха въпроса дали пък победата на президента няма да се окаже пирова.
От 35 000 общини едва 60 града гласуват с машини, броят хартиените бюлетини ръчно
Хартиени бюлетини, пъхнати в хартиени пликове. Без задочно или предсрочно гласуване. Френските избиратели винаги са гласували по този старомоден начин, на който мнозина се противопоставят и призовават за повече гъвкавост и модернизация на начина на провеждане на изборите, отбелязва АП.
Френските гласоподаватели влизат в кабинка с дръпнати завеси, поставят бюлетината си в плик, а него – в прозрачна урна. Всеки удостоверява правото си на вот с документ за самоличност и подпис.
Като експеримент Франция разреши машинното гласуване през 2002 г. Купуването на нови машини обаче бе замразено през 2008 г. поради съображения за сигурност. Така от 35 000 общини едва около 60 града все още ги използват.
Миналата година центристкото правителство на Макрон се опита да приеме поправка, която позволява предсрочно гласуване чрез машина, за да насърчи участието в изборите на фона на пандемията. Сенатът обаче, воден от консервативно мнозинство, отхвърли мярката с аргумента, че промяната е поискана твърде късно и не е достатъчно солидна от правна гледна точка.
Националните усилия за рационализиране на избирателните списъци – премахване на имената на хора, починали или променили адреса си, доведоха до това, че някои избиратели не можаха да гласуват в първия тур на вота на 10 април. Държавната статистическа агенция съобщи, че около 3100 души, отстранени погрешно, са били възстановени навреме в списъците за втория тур в неделя.
Вотът по пощата във Франция беше забранен през 1975 г. поради опасения от потенциални измами. Хората, които не могат да отидат до урните по различни причини, могат да упълномощят някой друг да ги замести в тъмната стаичка. За целта избирателят попълва предварително формуляр и го носи в полицейски участък. До 7% от хората гласуваха чрез пълномощник на последните президентски избори преди 5 г. Французите, живеещи в чужбина, гласуват в посолства или консулства.
Местните власти могат да организират микробуси или автобуси, за да откарат до изборните секции възрастни хора от старческите домове. А лишените от свобода имат урни в затворите.
След края на изборния ден доброволци броят бюлетините ръчно, след което резултатите се обобщават чрез държавен софтуер.
За градовете, използващи машини, резултатите се регистрират на местно ниво и след това се докладват на Министерството на вътрешните работи, което наблюдава изборите.
„Ужасена” от първото им влизане в Елисейския дворец, Брижит няма да сменя ролята си – влюбена до мъжа си
Личният живот на Макрон винаги е бил в светлината на прожекторите като политическата му кариера. Интересът на медиите и избирателите към брака му вероято ще остане непроменен и през втория мандат. Френският президент е женен за 25 години по-възрастната Брижит Троньо. Когато двамата се венчаха през 2007 г., тя вече беше майка на три деца от първия си съпруг – банкера Андре Луи Озиер.
Най-младият френски президент е бил само на 15 години, когато за първи път среща бъдещата си съпруга в училището си, където тя преподава театър. Еманюел бил съученик на дъщерята на Брижит – Лоранс. Всъщност родителите му смятали, че той е влюбен в Лоранс, и били силно шокирани, след като разбрали за романтичната връзка на сина им с учителката, отбелязва Ройтерс.
Интересно е, че докато дъщерята на Брижит и Макрон са били съученици, синът ѝ Себастиен е с две години по-голям от втория си баща. Освен това президентът е и доведен дядо на седемте внуци на жена си. Самият френски лидер обаче няма биологични деца.
В необичайно лично интервю за радио RTL през 2019 г. елагантната блондинка разказа как двамата са се влюбили: “Отне ми известно време, за да осъзная какво се случва, а след това да направя скок и да стана негова съпруга”. Според френските списания
това било любов, която трябвало да победи всички
“На 17 години Еманюел ми каза: “Каквото и да правиш, ще се оженя за теб!”, разкрива първата дама на Франция. Възхищението от съпруга ѝ пък изглежда неукротимо. Тя го описва като “герой от друга планета, който смесва рядка интелигентност с изключителна човечност, философ, който стана банкер и политик”.
От своя страна Макрон явно цени нейното мнение, тъй като, когато бе министър, тя участваше активно в някои от срещите му. В навечерието на първия си президентски мандат френският лидер потвърди, че Брижит няма да играе пасивна подкрепяща роля на съпруга на кандидата.
“Ако ме изберат – не, съжалявам, когато ни изберат, – тя ще бъде там, с роля и място”, казва Макрон през 2017 г. Още през 2015 г. Брижит се отказва да преподава, за да подкрепя съпруга си в политиката.
Тя беше активен участник в първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава ключов съветник призна, че “нейното присъствие е от съществено значение за него”. Но Брижит даде ясно да се разбере, че не се интересува от пряко участие в политиката. През 2019 г. дори сподели публично, че изборът на Макрон за президент я е “ужасил”.
“Нямам нито вкус, нито компетентност за политика”, смята тя.
Все пак бившата учителка е имала кратка връзка с политиката преди около 33 години, когато неуспешно се кандидатира за място в градския съвет в Североизточна Франция.
Години наред в страната пълзят слухове относно нейната сексуалност, някои я определяха като транссексуална. През 2021 г. обаче този слух бе опроверган, а тя заведе редица дела срещу хората, които го разпространяват.
