План Б за раздялата на ЕС с руския петрол – високи мита и квоти

1
203
Добави коментар
cvetelinah
cvetelinah

© Reuters

Европейският съюз да приложи високи мита за руския петрол в комбинация с квоти и график за поетапно спиране на вноса. Идеята за облагане с мита бе спомената миналия месец от еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис. Тя набира популярност през последните дни заедно със съобщенията от края на април, че големи компании, вносители на руски петрол, спират покупките от 15 май, за да намалят риска пратките им да се окажат блокирани от европейско ембарго.

За увеличаване на вероятността за този вариант допринася и фактът, че предложеното на 4 май от Европейската комисия петролно ембарго затъна в спорове между страните членки. Последният шанс за разрешаването им – и особено за преодоляване тоталната съпротива на Виктор Орбан – изглежда срещата на върха на 31 май, но се твърди, че той не е много голям.

Преди това идеята ще бъде обсъдена на започналата в четвъртък в Бон/Кьонигвинтер тридневна среща на финансовите министри и централните банкери на страните от Г-7.

В навечерието на форума идеята бе подкрепена от Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ и бивш председател на Федералния резерв. След разговорите си в Брюксел с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тя обяви, че са обсъждали различни варианти за намаляване енергийната зависимост на Европа от Русия. „Не се опитваме да им кажем какво е най-доброто за тях, говорихме за някои неща, които се обсъждат“q и митата и ембаргото „може да бъдат комбинирани“, обясни Йелън.

Колко петрол внася Европейският съюз от Русия – тук. Може ли „Нефтохим“ да преработва неруски петрол – тук.

В анализите по този въпрос, започнали през миналия месец, се посочва, че това може да е икономически по-щадящ европейските икономики метод за отказ от руския петрол, който би донесъл и по-бърз резултат. Целта е Владимир Путин да бъде оставен без приходи от чужбина, с които да финансира войната си в Украйна.

В същото време руски петрол ще има на световния пазар и така ще се ограничат ценовите пикове, които иначе би образувало едно ембарго. Но цената на този петрол вероятно ще е по-ниска (т.е. и приходите от продажбата му), включително защото поради технологични особености на добива Русия ще се опитва усилено да го изнася, а не да запечатва петролни кладенци. Индия е един от потребителите, възползващи се в момента от това, че Москва е притисната – купува петрол с отстъпка, достигаща понякога 30 – 40 долара на барел.

В момента Европа получава около половината от руския износ на петрол и горива.

Това са около 2.2 млн. барела суров петрол и 1.2 млн. барела петролни продукти на ден.

За първите два месеца от войната Европа е платила около 14 млрд. долара за петрол на руснаците, изчисляват в Центъра за изследване на енергията и чист въздух в Хелзинки.

През 2020 г. Русия е осигурявала 26% от петрола в ЕС, като Германия, Полша и Нидерландия са били най-големите купувачи.

Около 60% от руския износ за Европа миналата година са били по дългосрочни договори, а не на спотовия пазар, където вносът е по-лесно да бъде прекратен, сочи банковата група JPMorgan.

Джанет Йелън каза във вторник, че САЩ ще помогнат на ЕС с петрол и газ. Представители на министерството ѝ обясниха за „Ройтерс“, че нивото на митата за руски петрол може да бъде определено така, че да е малко над руските разходи за добив. По този начин Русия няма да е принудена да откаже да изнася за Европа на загуба, но и няма да печели много от това.

За да подсили символичното значение на подобен механизъм, вносителките може да влагат приходите от повишените мита в специален фонд за смекчаване на последиците за най-застрашените европейци. Или за възстановяване на Украйна. Така няма нарушаване на договорите, но, образно казано, Русия ще плаща за затрудненията, които причинява на Европа с агресията си, както и за възраждане и модернизиране на страната, която превръща в руини в момента.

© Reuters

Картел на купувачите на петрол и други идеи

Втори вариант спомена миналата седмица италианският премиер Марио Драги на срещата си с президента Джо Байдън в Белия дом. Според него е време да се обмисли картел на страните, които купуват петрол, с цел да се оказва групов натиск за понижаване на цените и да се преструктурират глобалните енергийни пазари.

„Разочаровани сме от начина, по който се случват нещата – с петрола за САЩ и с газа за Европа. Цените нямат никаква връзка с търсенето и предлагането“, каза Драги пред журналисти. Въвеждането на пределни цени би демонстрирало, че Европа е „пазарна сила“ и „би намалило финансовата помощ, която даваме на Путин да продължава войната си“. Проблемът с думите му е, че такава организация би се създала бавно и трудно. Фактът, че десетилетия наред след петролния шок от 70-те години и създаването на картела на производителите ОПЕК такава структура не се е появила, говори достатъчно за шансовете този път.

Трети вариант е ЕС да въведе таван на цената, която е готов да плати за руски петрол. Така няма да се нарушават съществувате договори за доставка, но покупките ще спират над този праг. Проблемът за ефективността отново опира до алтернативите (смята се, че в ЕС се поддържат запаси, равни поне на нетния внос за 90 дни). Няма ли заместител, сметките за енергия ще се увеличат, инфлацията ще нарасне, икономиката ще се забави. Това чакат не една евроскептична и популистка партия, за да се нахвърлят с критики.

Четвърта идея е използването на ескроу сметка. Предложи го естонската премиерка Кая Калас – да се създаде специална сметка, в която страните от ЕС да внасят дължимото по покупките на руски петрол, но Путин няма да има достъп до нея. Тя ще бъде отворена за Русия по-късно или само за хуманитарни цели, като медицинско оборудване или лекарства за руснаците. На пръв поглед ЕС намалява плащанията, влизащи в Русия, без да намалява вноса. Но това изглежда като нарушаване на договорните условия с последващи правни последици. А и Москва може да бъде тласната да блокира едностранно или силно да ограничи енергийния износ за ЕС.

© Reuters

А законно ли е

Ключово е как би се одобрила подобна мярка – с единодушие или с квалифицирано мнозинство от гласовете на страните в ЕС. Инститът „Брьогел“ припомня, че досега санкциите се позовават на член 29 от Договора за ЕС, определящ общата политика във външните работи и сигурността. Процедурата започва с пълен консенсус на Съвета на ЕС и Унгария ефективно използва това, за да блокира петролното ембарго.

Но ако решението за мита и квоти се позове на общата търговска политика на ЕС (чл. 207 от Договора за функциониране на ЕС) и на енергийната политика (чл. 194 от същия договор), то за него е нужно квалифицирано мнозинство. Проблемите тук са два:

Позоваването на тази част от договора трябва да има правно основание, а въвеждането на мита има за цел санкции, а не толкова регулиране на търговски отношения с Русия. Националните правителства имат ексклузивна компетентност да избират източниците си на енергия и общата структура на доставките, т.е. не може на ниво ЕС да им се налага да въвеждат ограничаващи мита и тарифи. Последното не означава, че няма друг законен вариант. Страните членки могат да въведат мита върху руския петролен внос на национално ниво, но да ги координират (дори до подробности каква да е ставката, как се формира, върху какво се прилага и какъв размер да са квотите за внос, над които да действа друга ставка) чрез междуправителствено сътрудничество. Едно междуправителствено споразумение по въпроса може да бъде съпроводено с национални мерки, които да направят доста трудно сдобиването с руски петрол за други държави от ЕС, които отказват да се включат.

Производствените разходи в Русия се изчисляват някъде в рамките на -5 за барел. Като се добавят капиталовите разходи и транспортирането, цената за барел излиза . Путин въведе такава данъчна система, че всеки спечелен долар над за барел се облага с поне 80% и парите отиват в специален фонд. Това според изследователите от „Брьогел“ може да е ориентировъчно и за евентуални европейски мита – 80% за сумата над за барел.

© Reuters

Какво казва Русия

Реакцията от Москва в четвъртък беше очаквана – американското предложение означавало, че купувачите ще трябва да плащат повече или да си търсят алтернативни доставчици. Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, коментира, че ако с стигне до този вариант, Русия ще се води от икономическата целесъобразност дали да продължава да изнася към Европа. Всъщност коментарът му приляга повече на друга идея – за данък/такса върху руския петрол, тъй като ще го плащат европейските потребители, не Русия. А и властите в ЕС може директно да бъдат обвинени, че са отговорни за поскъпването на горивата.

Реалността е, че при сегашната инфраструктура и време за доставки до Азия на руските износители ще им е трудно да пренасочат нефта на изток. Не е сигурно също, че Азия иска този петрол, включително от геополитически съображения да не дразни САЩ и Запада. Поради което руските добиващи компании ще предпочетат да поемат бремето на евентуални европейски мита, за да запазят позициите си в Европа.

В отчета си за май Международната енергийна агенция (част от структурите на ОИСР) посочи, че през април руският добив е намалял 1 млн. барела на ден, но това не се усеща на световните пазари, защото предлагането в момента расте доста по-бързо от търсенето. Но през втората половина на годината свиването в Русия може да достигне 3 млн. барела на ден, т.е. еквивалента на 150 млн. тона петрол годишно (почти 29% от добива през 2021 г., докато финансовият министър говореше за свиване с не повече от 17%).

Бързо намиране на алтернативни места за износ на такова огромно количество нефт изглежда непосилна задача за Москва при отсъствието на подходяща инфраструктура.

© Reuters

И задължително още два предпазни механизма

Ако ЕС се подготви добре за продължително ембарго, трябва да изработи и два ключови механизма – срещу заобикалянето му и срещу това руският нефт да достига трети страни.

Първото означава борба прикриването на руски петрол чрез смесването му с друг, например от Казахстан. За да няма оправдания, че смес с 49% от Русия не е „руска“, трябва да има строг регистър и ясно записани индикатори, а митата да се налагат на всичко, съдържащо каквато и да е квота руска суровина. Нужно е и проследяване на руски танкери, защото вече има съобщение за такива, които в международни води изключват транспондерите си от Системата за автоматична идентификация (AIS) и временно се скриват, за да правят смесването на сортове петрол в открито море („туркменски бленд“, както вече го наричат жаргонно).

Второто изисква всеобхватна система за мониторинг в реално време на пристанища и танкери (питайте дори „Грийнпийс“, те го правят от години), обмяна на информация с партньорски държави и публично критикуване на използващите схеми за заобикаляне на ембаргото.

По-драстична и дисциплинираща мярка може да е санкционирането на банки, брокери, застрахователи на товари и фирми за шипинг услуги, участващи в това. Възможностите тук не бива да се подценяват – в първия месец на войната над 70% от петрола, изнесен от руски портове в Балтийско и Черно море, са с кораби от ЕС, САЩ и Великобритания. Т.е. нужна е само политическа воля да се действа на собствена територия и да се усложни още повече задачата на Путин да пренасочва износа си.