Притчите: ГРЕХОВЕ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Притчите: ГРЕХОВЕ И ДОБРОДЕТЕЛИ

В жарък слънчев ден Учителят почивал под сянката на едно дърво. Наблизо по пътя с неуверена походка вървял уморен човек. Той носел голям и тежък чувал. Лицето му изразявало цялата болка и печал на човешкия род. -Отдъхни, човече!-провикнал се Учителят. Минувачът спрял, обърнал се към Учителя, опитвайки се да събере мислите си и се отправил към дървото. В сянката пътникът буквално рухнал, повлечен от своя чувал. -Какво носиш, приятелю?-поинтересувал се Учителят. -Греховете ми, тежките ... - едва промълвил човекът, - проклети да са! -Захвърли ги! Защо да влачиш в живота нещо, което ти носи само разочарование и страдание?! -Как да ги захвърля, всичките ми предци са ги носили: и прадядо ми, и дядо ми, и баща ми ... сега аз. Види се, такава е съдбата ми-тежка. -Докато ти ги носиш, всичките ти помисли, емоции и сили са насочени само към тях. А докато всичките ти помисли са насочени към греховете, ти не обръщаш внимание на добродетелите и даже не се опитваш да ги проявиш по...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност