Блогът на viadolorosa :: Само теб обичам!

 Когато са на улицата се държат за ръчичка. Той се навежда и нежно я целува по челото, по нослето и по устните. Шепне и в ухото, че я обича, притиска я до себе си в мощна прегръдка.  Тя е стройна и достолепна. Жена на зряла възраст. Сребърни нишки в косата. Когато  се усмихва бузите и се изпъват нагоре, бръчките под очите се  скриват и лицето и се озарява. Тя го обича също.  Казва му го всеки ден. Не знае  дали, както в началото или повече. Или... просто иначе, по друг по-различен начин... Познават се от двадесет и пет години. Студентска любов, романтика, мечти и женитба...Времето отмина като лек морски бриз. Мечтите станаха истински, от тухла, цветове и изобилие. Детето порасна, стана голям, зрял и  независим. Отиде си. Обажда им се всяка седмица, за да ги попита как са и какво правят. Добре са. Всичко е съвсем, съвсем нормално. Живеят, работят, обичат се, мислят си за него... Когато са  в леглото  също се държат за ръце. Прегръщат се. Заспиват сгушени едни в друг,  попиват...
Прочети цялата публикация