Интервю на Петя Петкова с Габриелa Фарашева – Shelly
Госпожица Фарашева, или Shelly, както предпочита да я наричат е на 20 гоодини, родена в град Сливен. Днес тя учи, живее и работи в Шотландия. Човек на изкуството, развиващ се в много негови сфери.
Здравей, Shelly! От колко време живееш и учиш в Обединеното Кралство?
Здрасти! Уча в Дънди, Шотландия, откакто завърших Природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов”-Сливен през 2008г. Приеха ме в University of Dundee да уча биология, но смених на анатомия, защото ме влече повече.
Смяташ ли, че образованието в чужбина е по-качествено от българското?
Определено системата им е по-успешна, защото ако вземеш диплома тук, си сигурен, че ще си намериш работа, и то добре платена. Плюс това се признава в цял свят.
Занимаваш се непрофесионално с фотография. Какво определя стила ти на снимане?
Въображението ми – на него разчитам най-много. Тъй като съм самоука във всички сфери на изкуството, в които творя, не се уповавам на никакви правила, а правя това, което ми идва от вътре.
Какво е необходимо за теб, за да се получи една добра снимка?
Както вече споменах, аз го чувствам, проектирам го в ума си и го осъществявам.
Имаш ли амбицията някой ден да се занимаваш професионално с фотография?
Не смятам, че изкуството може да бъде професия. Например, аз не мога винаги да творя. Както се казва, не винаги имам муза, стимул. Затова никога не бих могла да го правя по заължение. Ако се превърне в задължение или средство за изкарване на прехрана, то няма да ми доставя такова удоволствие, каквото ако ми е хоби и го правя както и когато си искам.
Освен снимките, които правиш, знам, че обичаш и да рисуваш. Свързани ли са за теб двете изкуства – фотографията и рисуването?
За мен са пряко свързани, да. Когато рисувам, аз отразявам света, както го виждам и чувствам. Също както при фотографията.
Ти си личност, която събира в себе си много лица. Трудно ли е да съчетаваш в себе си различни идентичности?
Не знам дали е трудно, защото не се старая да го правя. Идва ми отвътре. Това е, което съм и съм щастлива, че знам коя съм и какво искам от живота. От тук нататък трябва само да го постигна, без да се отказвам.
Като какъв човек се определяш?
Странен човек съм. Повечето хора в България не ме приемаха, понеже съм различна, но тук, в Обединеното Кралство, а и в други развити държави, различното се приема за интересно и уникално. Хората не те заглеждат и коментират по улиците, ако си различен, както в България.
Би ли ни разказала повече за живота в Шотландия, за мисленето на тамошните…с какви впечетления оставаш?
Различно е от България…хората тук по-добре възприемат чужденците, няма явна дискриминация. Държавата се грижи за младото поколение, правителството отпуска различни помощи за хората. Иначе природата е като българската – има езера, високи планини (Highlands), а и шотландците си имат гайди и ракия (уиски) като нас. Харесва ми, че се чувствам като у дома си, и същевременно имам много повече възможности пред себе си, отколкото ако живея в България.
Знам, че също така пишеш и поеми на български и английски език. Би ли ни цитирала част от твоя любима твоя поема?
Нямам любима, но все пак ще споделя нещо от тази година. Част от “Friend of Pain”, посветено на добър мой приятел: “Can’t breathe – neither do I; Can’t feel – ever again; Whisper to me – I hear you; Questions or answers – they’re just words; they’ve lost their meaning – forever gone…”
От колко време се занимаваш с фотография, и отколко с музика?
Първите ми опити за добри снимки са на 10 годишна възраст, след което на 17 започнах по-сериозно да се занимавам. А музиката – аз съм се родила с нея.
Музиката също е едно от многото ти хобита. Пяла си в хорове, а скоро ти предстой и изпълнение на живо в Dundee, Шотландия. Разкажи ни повече за това твое амплоа.
Първото ми соло изпълнение на песен пред публика е било на 4 години. След това съм пяла в детски хор „Сините камбанки”, а по-късно в детски хор за школувано пеене „Дружна песен”, Сливен, с диригент Методий Григоров, до 13 годишна възраст. Също така съм имала соло участия в училище и по разни клубове. Не е лесно от хорово пеене да се мине на солово, още повече без учител, това всеки ще ви го каже.
Но аз обичам да експериментирам с гласа си и съм намерила начин. А на 5 декември ще има български концерт в Дънди, града в който живея, организиран от българския консул в Шотландия – проф. Николай Желев. Там ще подгрявам и една българска певица – Джена, чиито стил на пеене обаче рязко се различава от моя. Събитието ще се снима от ТВ Планета.
Скоро започвам и работа по новия си проект – рок група с електронни елементи. Вече има членове, само остава да се съберем и да работим заедно, за да създадем нещо ново и различно.
Kaкво си пожелаваш да ти се случи през новата 2010-та година?
Тъй като в момента работя и уча едновременно, за да се издържам сама, и почти не ми остава свободно време, пожелавам си повече свобода и по-малко напрежение, и същевременно – по-голям успех.
© 2006-2015 public-republic.com Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. За повече информация: Авторски права – защита и санкции. Благодарим предварително!
