Модни двусмислици

Модни двусмислици

Пред огледалото смехът ми див ехти, накриво то ме отразява: със кука нос, ухилен до уши, във венециански карнавал играя!

Но свива се кръгът около мен и хващат ме, увличат ме в играта. Така, така... Едва усещам, че лицето ми за тях е вече маска.

Фишеци и конфети... Ето, пак мен с укор гледат ме от всяка маска. Подвикват ми, че пак не съм във такт, настъпвам си партньора по краката.

Какво да сторя – бягство презглава? Да влязя ли със тях във веселбата?... Дано под маските на зверове все пак с черти човешки са лицата.

С перуки, с маски – всички до един, кой приказен, а кой – литературен... Съседът ми отляво – Арлекин, друг е палач, а трети – просто глупав.

Един се постарал да стане бял, друг скрива си лицето от известност, а някой е безсилен, цял скован, от маска да си различи лицето.

Аз с кикот встъпвам в този хоровод, но пак със тях се чувствам неспокоен: ако на някой на палач глава му се хареса и забрави кой е?

Завинаги...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност