Асеновград-малкият Ерусалим. Указател на параклисите в града :: Римският път от Асенова крепост до река Луковица

9
Добави коментар
vortex1
vortex1

         Съвременният път от Асеновград до Смолян тича по поречието на река Чая, извива край нейните скалисти проломи, влиза в прокопаните тунели, изкача над зашеметяващи височини.
     Но над тази съвременна пулсираща пътна артерия има още един път. Това е старият римски път, строен почти над урвите над реката. Минали са векове, ще минат сигурно и още, но пътят продължава да разказва за таланта на строителите, издигнали съоръжението.
     И не само за тях. За гладиаторът Виктор, посечен от клетвопрестъпника. За Рение дьо Три – първият и единствен дук на Филипополското херцогство. За преминаващите завоеватели от Османската империя.
    Оставил съм зад гърба си част от пътя и Асеновата крепост /по времето на строителството на римския път тя не е била построена/ и тръгвам по стъпките на рицари, кръстоносци, впрягове с животни, колони от роби и господари, пъплещи по каменния път, за да стигнат Беломорието.

Преминете и вие чрез моите снимки по този исторически път, които направих миналата слънчева неделя!
 

 

Крепостта е зад гърба ми
и аз тръгвам по този път

Пътеката ме мами с последните есенни багри и последното слънце

Пред входа съм на параклис „Свети Атанасий“ – един от уютните параклиси край града. Грижовните му стопани отново строят нещо ново на входа.

Както ви казах пътеката – лека и приятна ме мами

На този завой се спирам и шмугвам в храсталаците – там ме чака застинали от векове
каменни зидове на постройка. Може би пропускателен пункт, жилище на хора или просто крайпътен хан.

Ето останките от зидовете

Когато излязох от храсталака снимах този удивителен ендемит – Родопският силивряк, изследван от множество учени, в т. ч. и от НАСА, за да разгадаят загадката му на вечен живот. Със сигурност идващата пролет, когато Силивряка разцъфти по каменните склонове ще го снимам и ще направя постинг за него.

Пътеката започва да прилича вече на път, а в ляво се виждат неговите подзиждания

Обръщам се назад, където е  малкия равен хълм с параклиса „Свети Атанасий“

Под мене летят колите по Смолянския път, а пред мене отново е римският път

И отново укрепления на пътя

Как да не вървиш с широко отворени очи и сърце по този път?

Стигам до най-високата точка на пътя.
Сядам на тази пейка и се наслаждавам на панорамата, която е сътворила природата.
Следвайте ме.
Няма да се разочаровате!

Тръгваме!

Под нас е съвременният път

Отсреща – чудновати скали

Да вървим!

Да препуснем с конете напред!

За да стигнем до видимия над съвременния път – укрепен и привличащ стар римски път.

Но…! Спираме! Вековете не са пощадили пътя. Тук той е срутен и надолу е пропаст.
Доста адреналин е преминаването тук!

Преминаваме го и по-спокойно снимам

Отново да яхнем конете и да препускаме към миналото!

Вече към близкото минало е отсрещното строителство на другия бряг – това е прокопания канал по време на бригадирското движение за ВЕЦ „Асеница“. Всичко /както тук на този бряг/ онези вдъхновени момичета и момчета от 50-те години на ХХ век са прокопавали на ръка метър по метър. Но днес колко хора признават порива на младостта от онези години.

Красив път ,нали!

Вече съм почти в най-ниската точка на пътя.

Влизам в устието на река Луковица в река Чая. Тук има страхотни водни каскади, които ще снимам догодина, когато ще пребродя този красив поток.

Римският мост едва-едва се забелязва зад акации, върби и други храсталаци.

Спираме!
Конете ни изкочиха на пътя за Смолян!
Хайде обратно по римския път, към крепостта с едно цвете за спомен!

А крепостта ни чака и ще ни чака винаги!
Даже когато нас ни няма на белия свят ще бъде това знаме и един човек ще се взира в историята на днешния ни ден!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ПРЕПУСКАХТЕ С МЕНЕ ПО РИМСКИЯ ПЪТ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ ДО РЕКА ЛУКОВИЦА!