Притчите

Притчите

-Господин Гений, имате посетител - оповестила секретарката. -Кажи, че нямам време! -Сега имате - успокоил Гения посетителят, влизайки.- Всичко е наред. -А Вие сте? -Аз ли? Аз съм самото Време. Здравейте! -Здравейте, - измърморил Геният - какво Ви води насам? -По работа. Беше ми трудно да Ви настигна - оплакало се Времето. -Да, често казват че съм изпреварил времето си. -Именно, именно - енергично кимнал посетителят. - Вие вечно за някъде бързате. Вечно нямате време. А откъде да го вземете? Един път не изчакахте. Но сега край! -Какъв край? -Край като край. Аз дойдох, твоето време. -Дошло е моето време? - изплашил се Геният.- Но аз не искам да умирам! Още съм млад! -Да умирате? Защо? - учудило се Времето. - Просто Ви достигнах и сега сме наравно. Повече няма да ме изпреварвате. И, редно е да отчетем, от днес Вие вече не сте гений, а ... надарена личност. -Защоо? -Защото сте в крак с Времето. Какъв Гений може да бъдете при това положение? Времето се огледало и...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност