Върху изображението на златен печат-медальон на кан Омуртаг е изписано от страната на християнския жезъл Канес- използван е латинския вариант на буквата К, върху главата ubigi, а от към десницата със златни букви е изписано Омортаг: САNЕS VВНГI ОМОРТАГ.
Макар и 9 век надписът е конгломерат от латинска, гръцка и кирилична писменност – Canes е изцяло с латински букви, VBHГI e смесица от латинска, гръцка и кирилична азбука, а ОМОРТАГ е изцяло в кирилична инскрипция. Възможно е инскрипцията да минава през определено стадиране и да има политически умисъл. И в двата златни медальона Омуртаг се представя като византиец-християнин. Това все още буди недоумение, но се предполага, че е дело хемиаргоса Симеон. Медальонът е направен като украса и виден захвата в горния му край. Носен е като израз на царска приемственост, чийто поръчител и носител е бил Симеон в стремежа му да доближи своите предци до византийската курлтура. Имената Умор или Омур (Омор) се превеждат като връх, а името Омортаг като „планински връх“. И двете имена имат тюпкски произход.
Не бива да бъдем изненадани от представянето на Омортаг в ромейски царствени инсигнии, които напълно наподобяват тели от монетите солидус на Никифор Фока. С това става ясно и инскрипцията на латински. Както Омуртаг, така и никифор спазват традицията имената им да бъдат изписвани с латински букви, каквото е правилото в пределите на римската империя, за чийто наследник Византия претендира.
Върху монетите е изписано Ницифорос Базилеи (NICIFOROS BASILEI) STAURACIS DESPOTO. Вижда се пълната имитация на облеклото, жестовете, позата на ръцете и християнските царствени символи. Това именно ни кара да приемем, че Омуртаг само е имитирал християянските символи върху своя образ, заради желание да наподоби и да се чувства равен със своите съперници на юг, но практически не е изповядвал християнството.
Надделява възможността хан Омуртаг да е следвал езическа изповедност, тъй като в противен случай покръстването в Христа е свързано със задължително промяна на името както Борис I се прекръства в Михаил, докато името на хана освен, че се запазва етниическо, си остава и тюркско по произход. Това би следвало да говори на всички привърженици на принадлежността на хан Крум и на хан Омуртаг с известно съмнение към поддържането на подобна теза. Имената Токту, Умор, Исбул, Курт Умор, Омуртаг, имат тюркски произход, а Кормесий, Кормисош, Крум, произлизат от българските думи корем и кормя, навлизащи в него от от ирански (или тракийски?). Тези тюркоезични имена не само показват разнородния етнически състав на прабългарската племенна общност, но и значително се различават от българските имена в рода Дуло, които са ираноезични – Аспарух, Испор, СамБат Кий, Кубрат, Борис, Персиян, Кормесий, Кормисош, Крум, а Омуртаг-тюркско-иранско.
