Чуш, на оня свят

Чуш, на оня свят

Един сиромах останал вдовец. Чудил се какво да прави и най-после рекъл да поиска в селото една богата вдовица, която имала и механа. Ама тя го не щяла, че бил беден. Тогава турил дисаги на магаренцето си, взел запалени свещи в ръце и тръгнал към оня свят. Кара магаренцето си и дето мине, дето спре – все дума: „Чуш, на оня свят!”– Накъде си тръгнал, побратиме? – питали го всички.– Тръгнал съм да отивам на оня свят.– Е, па да ти дам да носиш нещо на нашите, а?– Защо не, бива – ще отнеса.И взели да му дават кой пари, кой хляб, кой дреха, кой нещо друго. Пълни вдовецът дисагите, кара си магаренцето и все му дума: „Чуш, на оня свят!”Чула го и оная вдовица. И тя го пита:– Къде така, бае Станко?– Е па тръгнал съм на оня свят, та минавам по хората и кой каквото ми заръча, да го отнеса там на техните.– Тогава да отнесеш нещо и за моя мъж, а?– Защо да не отнеса, стига да дадеш – ще му отнеса.– Почакай тогава.Влязла в зимника и после му дала пълна бохча все нови дрехи: риза, долама, потури,...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност