Ина Михайлова
Гузната съвест е страшно нещо. Тя човърка и унищожава – бавно и полека. Като неизлечима болест с невидими пипала неусетно стопява здравото и позволява на болното да надделее. Има хора, оперирани от съвест, казва народът. Лошото е, че често изрича тези думи по адрес на онези представители на човешкия род, които по силата на професията си би следвало да ни пазят от лошото, дори нещо повече – да наказват тези, които пристъпят морала и закона.
Народът има и друга приказка за гузните. Негонени бягат те, докато не се намери някой, който да ги възпре. Е, такива хора май трябват на родната съдебна система. Вчера председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев изрече думи, известни на цял народ. Че някой все притискал магистратите и по този начин се опорочавала системата. Коя система ще попитаме? Ами онази, независимата. Ха сега да видим как и кой я притиска. Ясно е, ще кажете. Да, ама кой е виновен – този, дето яде баницата, или този, дето я дава? Щото ако всичко със съвестта на магистратите си е на мястото, нека видим кой и за какво би могъл да ги притисне. Че и да ги накара нещо да направят – против волята и закона. На обществото вече му омръзна да чува до болка познати констатации. Както и заключения от типа, че реформата е тръгнала и все някога ще свърши. Въпреки натиска и опъването от тук и там. Безполезни са подобни излияния. Би могло тези, дето все нещо им пречи да си вършат работата, най-напред да огледат себе си. Ами като знаете кои магистрати се поддават на натиск и „дънят“ системата, свийте им юздите. Казвате – те били независими и никой не можел да им се меси. Е, хайде холан! Има начин, знаете, нали? Ама то и затова се иска кураж и… Друг е въпросът дали искате да се случи. Хленчене и хлопане на вратите на останалите власти няма да помогне. Твърда ръка е нужна – най-напред вкъщи, а след това и навън. Пък да видим дали „зарибените“ ще продължават да се множат. Щото не можете да отречете, че държавата малко грижа проявява или не заделя достатъчно за съдебната власт. Само дето нещо се губят дирите на вложеното. А и се оказва, че оперирани от съвест там дал Господ. Пък и нека видим знак на промяна най-сетне, че да имаме съвест и ние, гражданите, да подкрепим ръката на закона.
Информация на вестник Дума /МД/
