Когато тогавашният премиер Димитър Попов изрече знаменитата фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, едва ли е можел да предполага, че след цели 20 години някой ще възкликне със същата болка и страст „За Бога, братя, не купувайте билети за филма ЦАХЕС“.
Всъщност, като активен комунист-съдия, осъдил на смърт 26 годишен младеж, обвинен в оскверняване на гроба на Людмила Живкова, г-н Попов може и изобщо да не знае кой е Цахес. Аз също не знаех кой е това до 21 януари 2012 г.
За съжаление, разбрах.
Кой е Цахес?
Цахес е герой от приказка на Ернст Хофман. Това е авторът на приказката „Лешникотрошачката“, например. Тя е по-известна. Става дума за някакво дете, което бива омагьосано от фея и придобива магическата способност да си присвоява всичко положително, което някой друг направи. Например, единият герой чете хубаво любовно стихотворение на някаква академична вечеринка, а всички гости виждат, че Цахес я чете и той е поздравен, а героят е пренебрегнат. Такива неща. Освен това, Цахес е джудже с доста уродлив глас. Завръзката е в това, че младежът с любовното стихотворение е влюбен в дъщерята на един от главните преподаватели в академията, но тя ще се омъжва за Цахес и трябва да се развали магията за да победи истинската любов. Има феи и магьосник също така.
Е – екзалтирани от настоящите успехи на българското кино, група родни кино дейци са решили да направят филм по тази приказка. Дори са събрали доста добър актьорски състав – Захари Бахаров, Явор Бахаров, Виолета Марковска. Участват също така Чочо Попйорданов, Мая Новоселска… Не звучи толкова зле, нали?
Защо българският филм „Цахес“ е двучасова гавра със зрителите?
Продуктът „Цахес“, който имах грешката да видя на 21 януари (само един ден след пускането му по кината) е най-голямата гавра със зрителите, а и с филмовото изкуство, която съм виждал от няколко години. 10 минути след началото на прожекцията, в главата ми звучаха само два въпроса – Защо някой харчи милиони за да създаде такъв филм и защо аз дадох 6 лв. за да го гледам. Тези въпроси не напуснаха главата ми не само до края на прожекцията, но и до края на деня. А отговор не съм намерил до момента.
На първо място, имам чувството, че създателите на този продукт (не трябва да се нарича филм) не са могли да си изяснят какво точно са искали да заснемат. Дали са искали да екранизират просто приказката на Хофман, дали са искали да направят научно-префърцунена екранизация на лекция за немския писател, дали са искали да покажат психо-история, в която момче с психическо заболяване живее в измислен свят на книги и приказки, дали пък са искали да направят карикатура на комунистическата държава, показвайки ни нейните недъзи?
Последното изречение стана доста дълго и трудно за разбиране, нали? Ами ето точно така – излишно дълъг, сложен и объркан е и самият филм „Цахес“. Авторите му са се опитали да направят всичко това едновременно и резултатът е два часа хаос, недоразвити истории, излишни персонажи, излишни сцени. И всичко това гарнирано със слаби реплики и слабо техническо изпълнение в някои отношения. Главната фея, например, не успя да си уцели движението на устните нито веднъж през целия филм! Нито веднъж! Аз не го забелязах, може би, твърде зает да страдам от сцените, на които ставах свидетел, но момчето, с което гледахме филма, не можеше да си намери място от точно това. Дето се вика, дефектите бяха толкова много, че всеки да си намери няколко, за които да се ядосва.
Този екранен продукт „Цахес“ сякаш никой от създателите му не си го е пуснал след края на монтажа и не беше видял какво са създали. Другият вариант е да са изпаднали в заслепението на вглъбения и самодостатъчен творец, който е готов да даде милион и половина за да задоволи нуждата си да реализира некадърността си. Боже, Боже. Остави режисьори и продуценти – аз не зная тези актьори как им се е струвала лентата накрая, когато са видели какво е излязло.
А те, актьорите, си играят добре. Съвсем нормално. Но безумният сюжет и най-вече диалози поставят и тях в идиотски ситуации. Може да не е точно сравнението ми, но това е все едно да дадеш на сценаристите на Комиците да пишат репликите на Чарли Шийн, който трябва да играе пиян човек. То по-добре щеше да е да дадат на актьорите да прочетат приказката „Цахес“ и да им бяха пуснали камерите – да импровизират сами – без сценарии и написани реплики. Поне по-свежо щеше да се получи.
Запазената марка на екранното безсилие – размятане на цици и щръкнали зърна
Този „комплекс“ в българското кино – да показваме голи жени или брутални сцени на сексуално насилие, в последно време успя да бъде озаптен. Поне в сполучливите продукции. То, може би, това е едно от нещата, които ги правят сполучливи.
Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм някакъв пуритан. Голотиите, цинизма, насилието – всичко това има място в изкуството, съответно и във филмовото изкуство. Но то трябва да бъде в контекста на филма. Не бива да стои неадекватно и натрапено. Едни могат да са тези сцени в „Под прикритие“, други в „Стъклен дом“, а по-различни в „Столичани в повече“, например.
Ако исках да видя Марковска гола – щях да изчакам да я снимат в „Максим“
А в „Цахес“ изобщо не трябваше да присъстват. Самата атмосфера на филма не предполагаше появата на такива сцени. Двете сцени, в които лелката-фея (Касиел Ноа Ашер) си размяташе гърдите, а Стоян Алексиев и ги мачкаше бяха абсолютен нон-сенс (супер куул чуждици). Както казах след края на прожекцията – явно тази Ашер не е могла да си нацели репликите нито веднъж при дублажа, тъй като цялата й енергия е била съсредоточена в това да са и щръкнали зърната 120 минути екранно време. Поклон!
При Виолета Марковска положението е същото. Защо трябваше да ги има сцените в които се търкаля гола из леглото и баща й я гали през чаршафа (Da Fuck?!)… Ясно де – за да има нещо, което да впечатли зрителите във филма… ако бяхме във времето на „Дунав мост“. Ало, режисьорите! Ако искам да гледам цици ще си купя „Максим“. Там са повече. А и цената му е по-ниска, отколкото на вашата продукция. Дошъл съм да гледам филм. Искам да видя история за нещо. Искам някакви хора да правят смислени действия, които да са в логическа връзка помежду си и да водят до логически завършек. Ако искам да подлагам психиката си на изпитания просто ще друсам. Пак ще е по-приятно от „Цахес“.
Няма лоша реклама, нали знаете
И все пак – няма лоша реклама. Така казват. И са прави. Може би, така дори повече хора ще чуят за тази туморна разсейка в българското кино. И все пак, надявам се, че ще спестя поне на няколко човека парите, които биха дали за да гледат „Цахес“.
Ако има нещо хубаво, то е, че в цялата кино зала бяхме цифром и словом 6 (шест) човека. Четирима души бяхме моята компания и заблудена двойка пред нас. Ако имаме късмет, „Цахес“ няма да бъде видян от повече от 100 човека и създателите му ще умрат от глад.
Надали, но дано.
Имаше ли поне нещо хубаво във филма „Цахес“?
Не.
Но да потърсим под вола теле и да посочим нещо положително. Продуктът е заснет във Видин и Белоградчик – има готини сцени (като природа и архитектура – не изпадайте в заблуждение).
Актьорите си играят добре (повечето). Тоест, имаме си свястно поколение в киното. Поне сред тези, които са пред камерата.
Още нещо ли искате положително? Ами хубаво де – на Виолета Марковска циците. И сцената, в която гръмотевицата удари попа… Страдалците, посетили прожекцията ще ме разберат. Там се смях през сълзи. Буквално. Имах тази възможност, тъй като залата беше абсолютно празна. Смях се с глас толкова дълго, че накрая се изморих.
И в края – не приемам обяснението, че недъзите на филма са „нарочно целени“. Че представляват някакъв вид ирония, сарказъм, артистичност или търсени внушения. Такива неща не могат да бъдат оправдание за калпав продукт, който очакваш да продадеш на публиката.
Like this:
Like Зареждане…
Related
