Постинг
19.05.2008 15:50 –
Разказ за стария дъб
Автор: lushito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 859 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна:
19.05.2008 16:07
Той ходеше там от годинии всичко се бе превърнало в един ритуал.Ходеше дълго докато стигне до мястото, изкачваше стръмните пътеки, наливаше вода от малкото поточе …След това се запътваше към стария дъб, сядаше под шарената му сянка и гледаше как вятъра подухваше ръжта.След това лягаше и заспиваше , за да сънува , за да е с нея отново и отново….Сънищата му бяха толкова реални, че той живееше за тях. Бяха обсебили цялото му съществувание ,а старият дъб бе свещеното място, където се случва това чудо. А за него то си бе точно такова. Само тук под стария дъб сънищата му бяха толкова изпълнени с емоция и толкова истински , че не искаше да се събужда, а когато го стореше тъгата го обземаше отново.Сладката болка го завладяваше ден след ден , а той я жадуваше , защото това означаваше ,че отново е срешнал съпругата си.Една нощ обаче се случи чудо- сънува и не му бе нужно да ходи под дъба – и сънят бе също толкова реален само ,че този път сънува сина си. Събуди се , но този път я нямаше мъката, вече имаше ново чувство- надежда.До сега бе живял ,за да става сутрин и да ходи под дъба, за да се среща там с вече изгубената си любов.Сеага обаче щеше да чака сина си да се върне, щеше да живее за него….След смъртта на съпругата му всичко се бе сринало- бе изгубил и жена си и сина си. И вместо скръбта да ги обединява ,тя ги тласкаше далеч един от друг, всякаш за да не си спомнят за мъката.Така изминаха години и старецът мислеше ,че вече няма да види сина си. Но ето ,че го споходи този сън, за да му вдъхне надежда.. от този ден насетне той реши- вече няма да ходи до стария дъб, ще стой да чака сина си. минаваха дните, а старецът чакаше,излизаше рано сутрин и сядаше пред вратата, за да види сина си от далеч. Но той не идваше, а годините минаваха……Накрая разбра- синът му нямаше да се върне ,а той бе загърбил единственото , което му даваше радост- дъбът.затова на иднат сутрин стана и тръгна към своето чудо в гората…..Сънува и това бе най- прекрастният от всички предишни сънища- този път тук бе и неговият син.Бе се молил толкова пъти на Господ сънят да не свършва , но този път го искаше повече от всякога…И Господ му го даде……..Той не се събуди, когато започна да се здрачава, не се събуди и сутринта.. остана да сънува своята мечта….. А синът му се върна , но така и не откри стария дъб.
Тагове:
разказ,
