За червените светофари и правилата

За червените светофари и правилата

Тази сутрин пресякох на червено. Обикновено не го правя. Всъщност не помня кога съм го правила за последно. На мнение съм, че правилата са създадени, за да се спазват и максимата "правилата са, за да се нарушават" никак не ми допада, особено приложима към правилата за движение по пътищата. Аз съм и пешеходка, и шофьор. Всъщност - по-активно съм пешеходка, а като шофьор съм слаба ракия, макар да не пия ракия . Но стоейки на светофара, изчаквайки зеленото му позволение да пресека, съм напълно наясно какво означава хукването ми между движещите се коли.   Ясна ми е, както евентуалната последица от моето нетърпение, така и раздразнението, което изпитват шофьорите, принудени да набиват спирачки заради някой малоумник.    Днес обаче аз бях сред стадото малоумници.   И не,защото бързах и не, защото изпусках важна среща . Просто не издържах. 8 минути червен светофар. Осем. Не две, не три, не пет...осем! Вървяха колите от „Тодор Александров", спряха. После спряха тези, идващи от...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност