Невъзможност

Невъзможност

- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина... Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично: - Да. Случвало ми се е... няколко пъти. - Неприятно ли ти беше... - гласът му е несигурен и като че ли съжалява, че е подвел разговора в тази посока. Опитвам се да прочета в очите му какво очаква да отговоря, но не мога да срещна погледа му. Гледа в чашата с кафето, после се концентрира върху огънчето на цигарата си... следва почистване на мним косъм от панталона... навсякъде другаде, но не и моите очи. Усмихвам се едва-едва.  - Не бих казала неприятно... по-скоро невъзможността ме е успокоявала донякъде и... Млъквам. Защото говоря глупости... Успокоявала ме невъзможността... Голямо спокойствие е да копнееш за някого и да знаеш, че той дори няма да разбере за това, което изпитваш към него,...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност