HUMAN-MADE IN BG.galatin.net

HUMAN-MADE IN BG.galatin.net

В градският парк цари тишина. Потънал в сняг е града. Танцуват снежинките около мен, сама съм в парка в този тих, зимен ден. Бяло, приказка...Аз пейката мокра изчиствам с ръка. Сядам. Ослушвам се. Пука клонче, преспа от сняг, натежала тупва, облаче снежен бял прах, нежна мъгла, аз съм сама, хората са си у дома... Бяло, сняг, приказна тишина...и ангел разперил огромни крила ... Понякога, бог струи от нас, понякога ..усещам крилете огромни, топлина в студеният ден и знам, че той е зад мен. "Ангел, защо си дошъл?.. - гласът ми неволно се стрелва навън. Странно...Стрясвам се от звукът, но не се будя, още съм тук... Сняг, белота...Сън е това... Зимна, вълшебна градина и ангел разперил огромни крила..Страх ме сковава. Зная защо е дошъл. Чувам се плахо как питам: "Ангел защо си дошъл? Думите ми ли искаш да вземеш? О, моля те, моля те… Аз имам нужда от тях. Те са всичко което имам, те са смисъла да ме има, те съм аз. Той може би някога ще ми проговори чрез тях. Ще...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност