Разкази от маршрутката XXII - Едно горещо пътуване

Разкази от маршрутката XXII - Едно горещо пътуване

Горещо е, задушно, телата са допряни едно до друго и се поклащат бавно в един и същи ритъм, пот се стича на вадички по гърба и между гърдите, ръце плахо пробягват по цялата дължина на телата, очите са премрежени, едвам примигват, миг на близост, миг на сливане в едно. Задръжките са отпаднали, дрехите прилепват плътно по телата като втора кожа, почти са излишни, някой простенва, тишината се нарушава единствено от учестеното неравномерно дишане. В този миг се чува глас "Извинете бихте ли спряли", този глас вади всички от унеса, води след себе си едно полурадостно раздвижване, през главите минава мисъл "най-после някой ще слезе, най-после ще има малко повече място, повече въздух за дишане", маршрутка. Това си е едно стандартно лятно пътуване, горещината не жали никого, дори и онова красиво девойче с вид все едно никога не се поти, дори и нейната блузка е залепнала от потта.   Гласа пожелал да слезне вади всички от унеса, започва едно раздвижване, идилията е изчезнала, идва си...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност