Синът на кладенеца :: Разсъблечена

Изгледа я възмутено домоуправителката в асансьора, няколко момчетии и подсвирнаха в алеята, един заплес се блъсна в пътният знак, мъжете обръщаха глави, някои бяха под ръка със съпругите си, други прегърнали любовниците си, какво им става.
Изчерви се, усети го, сърцето и заподскача.
Какво ми става. Какво става изобщо.
Една случайно срещната приятелка й го разкри:
-О, маце, ти винаги, много секси, ама днес, направо убиваш!
-Ама какво ми е!
-Ами циците ти ще изскочат бе рожбо, то и аз съм смела, ама твоето е. Трепеш! Ама завиждам ти, де….Да бях мъж. Хайде, чезна, че на стари години ще обърна предпочитания.
-Чакай, чакай.
-Бай-бай.-викна влизайки в таксито си.
Зачуди се какво е. Непознато момиче чуло разговора им се намеси.
-Много сте разсъблечена….-луничките му сякаш станаха повече, тъй се засрами.
-Така ли?
-Да, хубава сте. Прощавайте. – намести си очилата и с бърза крачка се отдалечи.
-Разсъблечена! Как пък не.
Застана срещу една витрина. Нищо особено. Тези дрехи беше обличала толкова често. Дълбокото деколте, късата, ластична розова пола, високите токчета. Голият корем. Хубава беше, не искаше да го крие. Много са изкушенията за окото, но нали радост носят. Замисли се. Забеляза отражението на Трапера. Кварталният алкохолик. Отрепка някаква и много брадата, но иначе приятен събеседник можеше да бъде, ако не беше във фаза когато всеки губи дар слово. Брадат и одърпан, приличаше точно на трапер. Щеше да я изяде с поглед. За пръв път си позволяваше подобно отношение към нея. Обърна се рязко. Стресна го. Подскочи, извини се. Но какво беше направил.
-Ще ми кажеш ли, какво, става?
-Ами вселената се разширява, щъркелите долитат обратно, пролетта настъпва, а наскоро разбрах, че има особено жесток ловен спорт. Убийство на малки тюлени с бухалки. Бой до смърт. Грозна картинка.
-Бухалки ли?
-Да, бухалки!
-Слушай, ще са по твоята глава, ако не ми кажеш, какво става?
Траперът се обърка. Стъписа се. Искаше да й каже, но сам не се сещаше. Изглежда не разбираше за какво го пита.
-Защо ме гледаше преди малко така?
-Много си сексапилна.
-Ама познаваме се.
-Днес повече. Какво си свалила от себе си. По-разсъблечена си от друг път.
За втори път й го казваха. Нищо не беше свалила. Бяха се наговорили.
-Майната ти!-кресна му тя.
Никаква ракия нямаше да го черпи днес. Продължи да крачи сърдита на цял свят, а цял свят я заглеждаше. Така похотливо я желаеше, че й прилошаваше.
-Да съм станала по-дебела не съм, и по-слаба не съм станала. Претеглих се. Да ми са се свили дрехите, не са. Качествена материя са. Не съм свалила нищо от себе си. Дори панделката от врата си не сложих, защото тя ме прави да изглеждам по-разголена.
Спря се на място.
Да, панделката предизвикваше обратен ефект, все едно нещо е махнала, когато я е сложила.
Какво съм добавила по себе си?
Замисли се и се сети за брачната халка.
Тази сутрин за пръв път излезе с нея и тези дрехи които носеше преди да я сложи.
„Ето какво ме е разсъбличало!”-откри.
Прибра се в къщи, опита се да я свали, но не успя.
По-разсъблечена щеше да бъде от този ден нататък.