юли
29
2008
Днес ще продължим да обикаляме Турция с мотора и разказа на Георги. Оставихме го в Кападокия (Обиколка на Турция с мотор — Кападокия), а пътуването ни започна тук: Обиколка на Турция с мотор — първа част
Приятно четене:
Обиколка на Турция с мотор — част трета
Събудих се в 8 ч, днес по програма трябваше да обиколиме района и да видим „Долината на пеперудите“ и плажа „Кабак“, за които бяхме чели. Въоражихме се фотоапарати и поехме по шосето, което водеше на там. Пътя минаваше през луксозен комплекс, виждаха се голф и тенис игрища, а после започваше рязко изкачване. „Долината на пеперудите“(Butterfly valley) е врязан между високите скали залив, със малка равнина, достъпа до която е само по море, или може би някоя козя пътека.
В селището видях че се предлагат круизи с яхтички до тук, горе от пътя се виждаха няколко, както и палатки. Долината наистина представлява уникална гледка, заобиколена от високи скали, самият път е на 360 м над морето, долу се вижда кристално синьото море и част от морското дъно. Продължихме напред, не след дълго асфалта изчезна. Знаех че до плажа „Кабак“ няма хубав път, и за това продължих, като на няколко пъти съжалявах за това и бях почти решен да се върна.
Най-привлекателното за мен в този плаж бе именно това,че е недостъпен, и представлява девствено райско място, само на десетина километра от курорта, което аз държах да видя. Стигнах до нещо като село, долу вече се виждаше плажа, но не и пътя до него, въпреки това продължих, с надеждата че ще открия начин да сляза с мотора до там.
Карах докато пътя изчезна буквално, и останаха само тръни, после оставих мотора и продължих пеша, поне да се насладя на гледката — в общи линни представете си Триград на морето, само че скалите по високи, и спускащи се направо във водата, и малко по друга растителност. Невероятно спокойствие и тишина, дива красота,никакви признаци на съвремнна цивилизация, море, пуст плаж… на такова място човек почва да мечтае — за самотни острови и приключения, чувства неизпитвани от детството, не знам що ли се сетих за Том Сойер, Робинзон, филмчето „Синьо лято“ и една камара отдавна забравени неща. Мислех че Фори и Стела са се върнали, но те бяха в селото, та се прибрахме заедно, видимо доволни и впечатлени.
След като се стигнахме в къмпинга, се съблякохме и отидохме на плаж — влязох във водата в 10.30 и излязох в 11.45… Преплувах лагуната надлъж и нашир, до вливането и в морето, почивах и поскачах от няколкото сала, разпръснати по нея. Опитах се да изляза на един друг плаж, но дойде една якичка туркиня и ми каза че е частен, та други опити да изляза на някой от плажовете разположен околовръст не правих — наплувах се. Един от резултатите беше че без да прекарам и минута да се пека на слънце, изгорях много. Когато отидох към палатките, Фори и Стела бяха започнали да си събират багажа — знаех че не разполагат с време, и бързат да се приберат в България, и въпреки това ми докривя — оставах сам. Първоначално мислех да остана да преспя в къмпинга и да продължа рано на другата сутрин, но размислих и си събрах багажа и аз, нямаше какво да правя тук — бях се наплувал и изгорял предостатъчно. Потеглихме, заредихме във Фетие (всеки път ми прилошаваше докато плащам близо 50 лв за 15 л гориво, така и не свикнах с цената…), исках да ида до Мармарис, и се разбрахме на отбивката да се чакаме. Пътят беше хубав, със завои, през гора и планина, на едно място имаше и платен тунел — за левче. Понеже стигнах пръв, спрях под една сянка, жегата беше невероятна, и влязох в едно магазинче да си взема нещо за пиене, после седнах на един бордюр да си почина. Покрай мен мина един местен и ме заприказва, оказа се че и той обича да пътува, учуди се, че ще ходя в Мармарис- там е прекалено комерсиално вика, защо не дойдеш в нашето село, на 3 км от тук е, по спокойно е, а след него има невероятни места по брега. Аз планове конкретни нямах, но държах да видя
Мармарис
Мина доста време, а Фори го нямаше, затова му звъннах, не след дълго получих SMS че е подминал отбивката, и пожелания за успешно пътуване — вече бях сам. Пътят до Мармарис е 30 км, доста натоварен, с голямо качване и голямо спускане, но в момента го правят, та нагодина нищо чудно да е четирилентов — тук строяха много пътища, явно и без фондове се справяха. Града ми хареса — в залив, наоколо гора, планинска местност, островчета.
Спрях на централната алея (http://bgphoto.net/photos/2045/o633504829739379850.jpg), изядох една консерва, починах малко и тръгнах наобратно — вече бях решил да видя препоръчаното ми село. Очаквах нещо от анадолски тип, но направо зяпнах като стигнах — нещо като Кранево Х 2…, викам си егаси, тоя ме разби, но когато продължих, разбрах че човека не ме е излъгал — малък път се виеше в подножието на планината, около морето, през гора. След няколко километра си избрах едно място, където да нощувам, бях решил да спя под открито небе, на брега на морето. Извадих си само стелката, за възглавница щях да ползвам якето.
Лагерът:
Морското дъно беше каменисто, но водата кристална. И така — къпах се, търкалях се, мързелувах — чак докато се стъмни, после се наместих в спалния чувал опитвайки се да заспя, зяпайки звездите над мен.
Станах в 5.30, не спах много добре, може би заради непривичната обстановка, като и навъртащите се комари, подкрепяни от други гадини. Събрах си нещата и потеглих — нямах планове, освен че бях решил да тръгна на североизток, към град Денизли, за да видя замъка от памук (Памуккале), а после на изток към морето. Стръмно изкачване с много завои ме поразсъниха, оглежах се за бензиностанция, че беше време да заредя, в последствие се оказа че най-близката беше на 70 км, което страшно ми опъна нервите, и не можах да се насладя изцяло на невероятните пейзажи, които се откриваха, докато прекосявах планинския масив. Преди Мугла, не знам какво ме прихвана и свих по един страничен междуселски път, който видях от GPS а че след 30 км излиза пак на главното шосе, и покарах през селата (то и за това не намерих безиностанция, най-вероятно). Представете си много хубав път, ненатоварен, през Родопите (много сходна природа), в продължение на много километри — това беше пътя, после следва равнина, и голям хълм, при прекосяването му се вижда интересен разлом от дясната страна, па след това се влиза в града със стръмно спускане. Денизли е голям град, не видях много от него, направи ми впечатлени че зоните за преминаване на пешеходци над булеварда бяха оформени като висящи мостове. Памуккале е на 16 км северно, има достатъчно табели, комплекса е оформен като градче, виждат се терасовидните бели варовикови образувания, долу има красиво езерце — нещо не ме впечатли обаче, сигурно съм имал големи очаквания. Вместо да се връщам обратно до града, тръгнах на изток, през едни села, по тесни пътища между нивите, въпреки яростното писукане на GPS а, бях сигурен че ще изляза на централният път за Измир, което и стана след петнайсетина километра криволичене. Пътят към морето на изток се вие в долина, минавайки през доста населени места, лошото е че има много светофари, адската жега (отново над 40 ц) и висенето по минута на червен сигнал, с пълен екип, е много изнервящо. В Айдън спрях на една бензиностанция на ТОТАЛ, нямаше никой, само две момчета се мотаеха. Взех си някакви сладки и един литър тоник, и седнах на бордюра на сянка да хапна(по бензиностанциите никъде не забелязах маси и столове като тук), но едното момче веднага дотича и ми донесе стол, а като видя че няма къде да си оставя „храната“, се върна за още един. Докато се чудех и си ядях бисквитите, ми беше донесена и чиния с нарязан бюрек и вилица — такива жестове ми се виждаха странни, а преди много години и по нашия край беше така, българите се славехме като много гостоприемни, сега е трудно да видиш усмихната физиономия даже. Хапнах, взех една бутилка кола и им я оставих да се почерпят, че чак неудобно ми стана. До Кушадасъ имаше седмдесетина км, местноста започна да става леко хълмиста, растителноста си оставаше постна. Когато стигнах там, жегата ме беше изсмукала тотално, тръгнах да търся някакъв хотел — там има много, но аз се натресох на един без отличителни знаци — 96 Евро за нощувка, с включена закуска — колкото и да бях останал без сили, не можех да си позволя подобен обир, отидох до друг хотел — всичко заето, после до друг — и там така, повече не търсих, ядосах се и тръгнах на север, но на няколкостотин метра от града, имаше комплекс от мотелчета, свих там и попаднах на един мургавелко, имаше места — 40 лири, платих, добутах мотора до нещо като бунгало, с огромно удоволствие си разхвърлях багажа и се наместих за дълго под душа.
След като починах, раших да ида до видя останките от
древния град Ефес,
намираше се на 15 км от тук. Входът беше 10 лири, туристи щъкаха на всякъде, личеше си че е било голямо средище, но май все още не беше достатъчно проучвано и разкрито, голям кран стърчеше над амфитеатъра, който е най-внушителната гледка там, а вратата на библиотеката е изключително красива, въстановена е от немски учени, друго запзено за гледане няма, предимно колони. Нямаше къде да се скрия от жаркото слънце, за това обиколих всичко, с по-бързо темпо и тръгнах на обратно, взех си разни неща за ядене, бира и едно ножче за бръснене — що ли ми трябваше…
Прибрах се, хапнах, и се избръснах — най-дългото бръснене в живота ми. Самобръсначката беше с надпис „ЖИЛЕТ“, даже и правилно изписано името, но само това и формата и бяха приликата с нормалните, които съм ползвал. След половинчасова епопея, целият в кръв (хаха, не — просто не беше толкова остра за да се порежа…) полу-избръснат, тръгнах да се разхождам из града — обстановката си е типична за турски курортен град, малко попрезастроено ми се видя, за разлика от дугите, които видях, като Мармарис например, градините не бяха толкова добре подържани, с други думи, оправдаваше си името на по-евтин тип курорт.
Погледах залеза от една пейка на кея, напазарувах си разни неща от един супер и се прибрах в мотела. Възползвах се че нямаше никой и поплувах половин час в басейна, след което си легнах — мислех да тръгна рано на другата сутрин.
Продължението:
Автор: Георги Георгиев
Снимки: авторът
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Butterfly valley), Долината на пеперудите, Ефес, Кападокия, Мармарис, море, мотор, плаж, почивка, Турция
