Минало и бъдеще :: Празникът на Св. Кирил и Св. Методий

80
Добави коментар
Eli_kog
Eli_kog

23.05.2010 15:43 –
Празникът на Св. Кирил и Св. Методий

За първи път в България празникът на народната просвета е празнуван в Пловдив в архиерейското училище „Св.св. Кирил и Методий”. Инициативата е на учителя Исаким Груев на 11 /24/ май 1875 година. Тази дата той определил като празник на българското училище, защото намерил в един Киевски богословник  бележка, че св. Кирил и св. Методий се славят на 11 май.  Тогава написал в Цариградски вестник, че трябва да се установи празнуването на 11 май навсякъде из България.

 

       Още от 9 век братята са канонизирани за светци. През 10 век църквата установила два празника: на 14 февруари /кончината на свети Кирил/ и 6 април /кончината на свети Методий/.

През 13 век българската църква заменила 6 април /смъртта на Методий/ с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник на светите братя Кирил и Методий.

 

       Във вестник „Знаме”, бр. 15 / 09.05.1875 г., Ботев написал: „11 май  стана празник народен…, празник, който трябва да ни въодушевява за духовно и политическо освобождение.”

 

       Габровското училище, като първото светско училище в България, откликнало две години по-късно на призива на Исаким Груев.  В Цариградски вестник, бр. 435 / 13.05.1859 г. четем: „Празникът на славянските просветители св.св. Кирил и Методий се празнува и в Габрово като голям празник. На литургия се воспуменаха имената на благодетелите на училището Василя Априлова и на Палаузовите, и се рече молитва за всичките, които се празнуват за образованието на българското юначество.”

 

       Празникът е  отпразнуван през 1866 г. с хор и музика.  Тържеството е подробно описано във вестник „Време”, бр. 42 / 04.05.1866 г.  „Памятта на народните наши просветители Св. Кириля и Св. Методия да се отчете тържествено колкото може да бъде. Подир Светата литургия, която се извърши от троица свещеници, подир молебствието за покойните благодетели на Габровското училище Василя Априлова, Теодосия Хаджи Йовчева, Петра Вражилова и Силвестия Петрова, народът се прикани  да иде в училището, гдето се свети вода и се направи молебствие за здравето на нашия цар султан Абдул Азиса… Онова, гдето най-много украси и придаде тържествен вид на празника беше музиката, която е съставил по някое време господин Никола Янакчиев – търговец и се намираше под управлението на господина Пенча  Караколюва. Изпяването от учениците на царската песен, нарочно за този случай съставена … и подир това се изкараха няколко царски и народни маршове и песни. Ние има да благодарим на казаните музиканти още повече за това, гдето те сами, подбудени от народно чувство, заеха се със своето изкуство да украсят този народен празник, който е празник народен и училищен. Учителите и училищните епитропи приемаха през деня  поздравленията от народа.”

       На 15 май 1866 г. били арестувани по донос на чорбаджиите най-будните учители на Габрово Илия Христович, Сава Сирманов, Игнат Иванов. Били обвинени, че в деня на празника на Св.св. Кирил и Методий 11 /24/  май, пеели руски песни за руския цар, били руски шпиони. Учителите са изпратени в Русчук /Русе/. Придружаващите ги училищни настоятели Иван Златин и Васил Дюстабанов правят постъпки и отправят молби да бъдат освободени. Валията Митхад паша  ги изгонил с думите: „Махайте се от тука. Ще си намерите други даскали.” А Златин отговорил: „Те да не са гърнета, че да ги поръчаме да ги измайсторят в Грънчарската ни махала.”  

       Тримата учители били уволнени, но останали да учителстват нелегално в Русчук до 1869 г.

       След Освобождението празникът на светите братя Кирил и Методий бил празнуван в Мъжката реална гимназия /днес Априловска гимназия/. След обяд били устройвани музикални забави, игри, народни хора и други забавления в местността Падало.  На децата раздавали сусамки и кравайчета като подаръци.

       През 1910 година събралите се на веселието станали свидетели на една смешна случка. Учениците и ученичките играели на отделни хора. По едно време хората се обединили в едно смесено. Станал свидетел на тази случка, директорът Христофор Хесапчиев страшно се разлютил от това „безсрамно деяние” на младите хора. Вдигнал големия си бастун и го размахал като сабя във въздуха. Музиката спряла и той повел ученически от девическата гимназия към града. Учениците от Мъжката гимназия и Техническото училище ги изпратили иронично с думите: „Игуменът си прибра монахините с белите  якички и черни престилки в манастира.” Пазителят на момическата чест се обърнал, строго ги изгледал и продължил напред към града.

 

       Габровци почитат светите братя Кирил и Методий не само на техния празник. Те винаги присъстват неотлъчно в габровските школа. Според една дописка във вестник „Съветник”, бр. 22, в края на учебната 1862/1863 г. на 15 юли се провежда изпит за завършване на учебната година. По този повод „училищното здание е обкичено с китки и венци навсякъде. В изпитната стая се поставят портретите на султан Абдул Азис, образите на св. Кирила и св. Методия, и на Василя Априлова. Преди почване на изпита учениците изпяват школската молитва и царската песен.”

 

 

 

„Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

 

Стоян Михайловски, учител по музика в Русе написва стихотворението „Кирил и Методий” на 15 май 1892 година като Български всеучилищен химн, който е публикуван в русенското списание „Мисъл“, 1892, кн. IX-X. Стихотворението получава национална известност през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил) Панайот Пипков – учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени…” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета!

 

 

Използвана литература:

 

Габровски Илия, „Първото отпразнуване на Кирил и Методий в Габрово”, „Бележити хора и събития от Габровския край”, Г. 2003, стр. 160-161

Д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово- исторически приноси”, Г. 1934/1996, стр. 426

 

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева   

 

 

 
Авторски материал – при нарушение на авторските права, ще бъде търсена законовата отговорност от виновните лица!