vlpreslavski

vlpreslavski

Да сте ми виждали Ноя-един такъв, леко опърпан, вехтичък, с чук в ръка. До онзи ден го гледах как чука по младите върбета и сливки. Много ми е сръчен-развърти ли големия топуз-да не сте му насреща. Ще ви изчука като тазгодишен салкъм. Днес погледнах през капандурката, но него го нямаше. Реших, че пак нещо човърка из овошките. Погледнах на двора-и там го няма. И при дъртите чукани го нямаше. Помислих, че е отишъл до улицата на фиданките-да си ги огледа, пък ако му харесат, и да си вземе една-две. Една фиданка му идва малко-чукне няколко пъти и тя се прекърши. Пък и много му сълзели-"Друго си е старото дърво, да знайш-чукаш, дялкаш, а то не ти мокрее. Много мразя да ми подлизва на сапа!", това ми каза веднъж, докато изчукваше една бурия. Затова го потърсих и при фиданките-и там го нямаше. Може за  калъф на чука до е отишъл-да го пази от прежулване. При стария кожар-същия резултат, липса. И тъкмо да си тръгна и като заваля един дъжд. Ама не дъждец, не росичка. Истински потоп. А аз...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност