Магията на мащабното мислене

5
Добави коментар
ihchieva
ihchieva

Аборт
Без глътка въздух да поемеш,
в утроба майчина – ковчег…
Отиваш си от нас без време,
ти мъничък почтичовек.
Посрещнахме те с химикали,
а трябваше ти витамин.
Прежалихме те, неразбрали
дали си щерка или син.
Не мога да ти купя дрешки,
щом акушерка е смъртта,
по чудо, ако стане грешка,
детенце, бързай към света.
Събирай оцелели клетки
и ритай майчината плът.
Напук на всичките ни сметки
самичко си пробивай път.
Навярно първата ти глътка
ще бъде за пощада зов.
Ела с безпомощна прегръдка,
да ни научиш на любов.
/Румен Иванчев/
Сподели статията в
Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.

Filed under Творчество и креативност

|

Tagged поезия, творчество

|

|
Permalink

Post navigation