Висящите градини на Семирамида: Легенда за една изчезнала цивилизация – тема за Ирак – Idi.bg

102
Добави коментар
tao
tao

Висящите градини на Вавилон са по-познати като градините на Семирамида –  на името на легендарната асирийска царица, управлявала 810 г.пр.н.е. Те са третото от Седемте чудеса на света, макар и до днес останките им да не са открити със сигурност. Смята се, че са били построени около древния град Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак. Основните сведения за градините са почерпени от документите на гръцките историци Страбон и Филон.

Според повечето изследователи, градините са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия. Легендата разказва, че владетелят ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга – персийската принцеса Амитис, която идвала от плодородните земи на Месопотамия. Друга легенда обаче гласи, че градините са създадени от царица Шамурамат (Семирамида), по време на нейното кратко 5-годишно управление. Макар и исторически невярна, тази теория очевидно е била по-разпространена сред хората, имайки предвид името, с което градините са известни и до днес. Някои изследователи дори смятат, че висящите градини не са нищо повече от художествена измислица, тъй като за тяхното съществуване не са открити достатъчно достоверни исторически документи.

Висящите градини представляват терасирани и изкуствено напоявани пирамиди с четири етажа. За да не се просмуква вода надолу, всяка платформа била покривана със слой тръстика, върху който поставяли два реда тухли от гипс, а най-отгоре нареждали оловни тухли. Върху горния пласт се насипвала плодородна земя, върху която се засаждали треви, цветя, храсти и дървета. Тъй като формата на конструкцията била етажирана, това позволявало до всички растения да достига достатъчно слънчева светлина. Водата, необходима за напояване на растенията, се осигурявала непрестанно чрез тръби, поставени във вътрешността на колоните, поддържащи платформите – тя идвала от река Ефрат и достигала до най-горната тераса, а след това се спускала надолу под формата на ручеи и малки водопади, напоявайки растенията от по-долните етажи. Изкачването на водата вероятно е ставало посредством механизъм, подобен на Архимедовия винт.

Описанието на тази сложна етажирана структура показва, че градините всъщност въобще не са били „висящи” – това определение вероятно е имало за цел да подсили славата на това сериозно за времето си техническо постижение. Причината за възникването му обаче вероятно е фактът, че при развитието си, някои от растенията се спускали към долните етажи и покривали постройката. В легендарните градини цъфтели множество красиви и редки видове растения, включително тропически видове. За сухия и горещ климат на Вавилония всичката тази зеленина и изобилие от вода наистина изглеждали като чудо. Съвременните историци смятат, че когато войниците на Александър Македонски видeли Вавилон за първи път, те останали поразени от пищната му красота. След завръщането си в своята родина те започнали да разказват за удивителните градини и дървета, за двореца на Навуходоносор и за Вавилонската кула – вероятно това дава начало на легендите, свързани с тези древни чудеса.

Няма точни сведения за това къде са били разположени те, но по въпроса се правят редица догадки. Най-разпространената теза е, че едно от чудесата на света се е намирало близо до древния град Вавилон – откритите при археологически разкопки находки таблети (в иракския град Ниневия), изобразяващи палми по покривите на къщи, карат специалистите да смятат, че може би градините наистина са били разположени в областта. Всъщност и в момента там могат да се видят руини, за които се твърди, че вероятно са на легендарните висящи градини. Според изследователите митичните зелени тераси са били унищожени някъде около 2 век пр.н.е. от серия земетресения.

Вавилон, първият град в историята на човечеството и столицата на Вавилония, бил един от най-важните градове в древността. Той е бил разположен до река Ефрат, на около 90 километра южно от Багдад, днешен Ирак. Руините на града са открити едва в началото на 20 век от Робърт Колдуей, макар името му да се споменава в историческите документи още през 3000 пр.н.е. В Библията Вавилон се споменава като символ на неверие в истинския Бог – ненапразно се смята, че тук е била построена Вавилонската кула, която дава началото на легендата за разпръсването на народите по света. Освен кулата и висящите градини, Вавилон бил известен по света и с мощните си крепостни стени.

рейтинг:

 
1
2
3
4
5

прочетен: 18258 пъти
(0) коментара

Съобщи за нередност