Google Chrome е браузър с отворен код, създаден от Google с използване на WebKit и в момента е в бета стадий. При стартиране на първо място прави впечатление изчистеният дизайн, а малко по-късно и пъргавината му. Според разработчиците си четеца на уеб страници е създаден за да „направи работата в интернет по-бърза, по-лесна и по-безопасна, с минимален дизайн, който не се натрапва“ и според мен в голяма степен са успели да постигнат целите си, като се има предвид, че все още програмата не е във финална версия. Няма да коментирам всички възможности на браузъра, а само тези, които заслужават внимание: всеки таб е отделен процес;присавките също са отделни процеси;табовете могат да стават отделни прозорци, както и прозорците могат да стават табове;прозорец в невидим режим (инкогнито);могат да се правят икони на сайтове директно от Chrome на десктопа, в старт менюто и в лентата за бързо стартиране на програми. Защо е нужно в един браузър табовете да са отделени процеси? – отговорът е прост: до скоро уеб страниците бяха доста семпли и не натоварваха така браузърите, както в днешно време. Друг възможен отговор е повишаване на сигурността (все пак всеки процес е отделно капсулиран). И трети: когато са създавани другите браузъри те не са били с цел създаване на нова операционна система – Google OS или GOS. Точно така, правилно сте прочели операционна система! Според много професионалисти това е бъдещето на потребителския софтуер – онлайн операционни системи и уеб приложения, какъвто е офис пакета Google Docs. Chrome kакто всяка друга ОС си има собствен монитор на процесите, в който може да получавате информация за използваните ресурси, а също така да убивате процеси. В бъдеще може би ще бъде напълно функционален task menager със задаване на приоритети и повече системна информация. Ето как изглежда task manager на този етап:
Процеситe в Chrome са 3 типа: браузър, визуализатор (renderer) и приставка (plug-in). Браузърът е един единствен процес, който управлява всички табове, прозорци, грижи се за работата с диска, мрежата, входа и изхода. Също така процесът браузър стартира renderer процес – по един за всеки сайт. Renderer процесите нямат директен достъп до В/И устройства. Процесът браузър създава и другият тип процеси – приставки (flash, silver light, media player, quick time и т.н.).
При стартиране Chrome създава браузър процеса, а той от своя страна стартира renderer процес за всеки нов сайт. Така всеки уеб сайт е изолиран от останалите. Това също така не значи, че два или повече таба не могат да споделят един renderer процес! За какво може да послужи това ли ? – пример: разглеждате дадена уеб страница и JavaScript отваря нов таб, или вие последвате връзка към този сайт в нов таб. И в двата случая табовете ще споделят един renderer процес. Естествено, ако посетите нов сайт в някой от табовете ще се генерира нов процес. Както казват в рекламите „и това не е всичко!“:). Ако разглеждате страници от един домейн, но различни поддомейни за тях ще се използва един процес, а това е необходимо за скриптовите езици. Разбира се има и едно НО! Ако отваряте по стотици табове (както правя аз обикновено), няма да се стартират толкова на брой renderer процеса, защото това ще забави компютъра ви. Поради тази причина броят им е ограничен до 20. Веднага казвам, че това по никакъв начин не лимитира броя на табовете или разглежданите страници до толкова. Решението е просто: един renderer процес може да обработва по няколко сайта, но за това как е реализарано не смятам да пиша. Повече подробности за процесите тук.
Както в някои други съвременни браузъри, ако в адресната лента на Chrome въведете about:ххх ще си изведе допълнителна информация. Наличните до момента са:
about:version – версията на Chrome, WebKit, V8 (JavaScript engine) и user-agent; about:plugins – извежда наличнити приставки;about:cache – извежда кеша. За големината на кеша няма лимит, затова е добра идея да се чисти от време на време; about:memory – извежда информация за всички стартирани браузъри и за процесите на Chrome. Пуснал съм всички налични браузъри в момента: about:stats – броячи и таймери; about:histograms – говори само за себе си: about:dns – адресите на 10 най- посещавани сайта, ако в настройките е активирана опцията „Use DNS pre-fetching to improve page load performance“; about:network – вижте сами: about:crash – страницата, която се визуализира при грешки или възникнали проблеми; about:hang – ако процесът забие напишете about:hang и продължете работата си. Колко е просто …
Ето и кратка демонстрация на възможностите на Chrome:
Накрая малко впечатления и изводи:
+ изчистен интерфейс
+ сравнително добра производителност
+ отворен код
– гугъл => достъп до повече информация за потребителите в интертет за вътрешно ползване, а защо не и за продаване. Само 9 часа след пускане на първата бета версия Chrome си извоюва 1% от другите браузъри. Това дори Firefox не успя да направи.
– липса на add blocker на този етап;
– забелязах, че при визуализациата на флаш производителността пада, a при по-тежки сайтове се е стигало до забиване;
– за момента е налична само версия за Windows.
Редактрано
Адаша е писал за новостите по темата – Google Chrome OS .
