(Про)падане

(Про)падане

Про-падането сигурно е когато паднеш като професионалист – звучно, гръмко, с вдигане на много прах и тупурдия.

Непрофесионалистите просто падат като аматьори. Или като гнили круши…

За професионалното пропадане се изисква не само професионализъм, но и поне малко артистизъм. Талант!

Не е вярно, че само от високо се пада най-болезнено. Ако тялото (или душата) ти са покрити с белези и рани от предишни пропадания, независимо от каква височина ще е следващото – болката е все по-силна. И по-болезнена…

И не е толкова страшно когато падаме в очите (или краката) на другите. По-страшното е когато падаме в собствените си очи и свеждаме поглед дори сутрин, пред огледалото…

Пропадането може да е временно. Особено ако ни се услади там долу, в прахта.

Щото след толкова много драпане – със зъби и нокти – напред и нагоре… изведнъж няма нужда да се напъваме чак толкова. И да си опъваме нервите. Там долу е сравнително спокойно и можем така да си доживеем –...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност