Преди дни стана очевидно, ясно се показа, натърти се, посочи се с пръст, че България се превръща в мултицветанско милиционерска държава. Нарочно пиша по темета сега. Изчаках и попрочетох доста неща. Мина ден, два, три и всичко утихна.
Народът си затрая. Ето това сме ние. Тук ще вметна отвратително годната, унижаваща и потъпкваща самочувствието ни поговорка: „Преклонена глава сабя не я сече…”
Народът прие новината с погнуса. Изля чувствата си в два-три дни и толкоз. Просто колелото на живота се върти. И всеки улисан в ежедневието си и лашкан от съдбата в борбата да върже семейния бюджет гледа напред и в собствения си двор. Онези хрантутници в Парламента никой ни ги мисли, че и защо ли…
Но да се върна на темата. Стана ясно, че бюджетът на МВР ще бъде увеличен през 2011 година с 5%. С думи прости това означава близо 50 млн. лева. И ББ и ЦЦ направиха самодоволни усмивки.
Всъщност това е Наглост! Но народът си трае. Парите за култура са под 100 млн. лева. По този показател сме на последно място в ЕС. Просто класика! Режем пари от театри, за да напълним фуражките с левчета. Министърът на просветата Сергей Игнатов обяви, че бюджетът за образование и наука е 3.3%, а е бил 4,2%. И КАЗА НАПРАВО – под 3.5% са само неразвитите страни в Африка и Азия.
Това не са съкращения по време на криза, това не е гавра, това не са реформи! Това е геноцид! Геноцид спрямо народа, който е останал.
Ще дам пример, който за много хора може да се стори странен, но се надявам да ме разберат. Става въпрос за Турция. Няколко пъти съм ходил там през последните години. И служебно, и на почивка. Говоря за 2001 година. Просто имах повече време и пообиколих.
Уникално впечатление ми направиха училищата в Анталия, в самия град. Децата бяха с униформи. На джобчето имаше емблема на училището. Бяла риза. Спретнати, чисти, готини. Във всяко училище имаше пилон с националното знаме и портрет на Ататюрк. Тогава говорих с един българин, който ни беше гид. Той ми обясни така:
”В момента много пари се дават за образование, защото това е приоритет. Всеки ден на децата се повтаря:
„Учете сега, за да бъдем добре утре!”
Говоря за 2001 година. Миналата година ходихме на почивка. Видях същото и се сетих за онзи разговор.
Та мисълта ми е, че хората имат визия за развитието на държавата си. В продължение на години ИЗГРАЖДАТ САМОСЪЗНАИЕ, ТРУПАТ И НАДГРАЖДАТ САМОЧУВСТВИЕ.
Какво правим ние СЕГА?
Изграждаме и обгрижваме полиЦия. Превръщаме се плавно и постъпателно в тотална полицейска държава.
Срам ме е, но викът ми е самотен писък в буря.
