Харесвам Pixar. И не толкова заради връзката „Pixar – Стив Джобс – Applе – Моят личен кеф”, колкото поради факта, че те правят анимациите, които безотказно „вдигат летвата” в този вид кино от години насам. Finding Nemo, поредицата Toy Story, The Incredibles, Up, WALL-E са все заглавия, превърнали се в класики, обожавани и от деца, и от възрастни.
Тук обаче няма да говоря за филм на Pixar, защото се оказа, че и други могат да правят анимация на такова равнище. Става дума за Illumination Entertainment, коитo ме изненадаха приятно с „Аз, проклетникът”. Филмът пожъна голям успех отвъд океана, а от началото на този месец се върти и в нашите кина.
Трябва да призная, че поради ред скучни причини, аз гледах 2D версията. Ще внимавам да не ви разказвам сюжета… т.е. ако не сте го гледали и възнамерявате да го направите, смело четете надолу!
Първото, което прави впечатление е, че анимацията на този филм е страхотна. Всичко е невероятно красиво и изпипано и в най-дребните детайли. Сцените са въздействащи, комичният стил на героите и техните обкръжения предизвикват усмивка дори и сами по себе си. „Помощниците“ (виж картинката) на главния герой с техния смешен език са много добро попадение и допринасят за голяма част от моментите, в които ви е трудно да си поемете дъх от смях (за домашно: Като гледате филма, разберете какво е „пат?й“).
Филмът е лек и приятен, а посланието му (естествено, положително), макар и не особено оригинално, стопля сърцето и те кара да се замислиш. Сюжетът увлича, а забавните моменти, в които се засмях бяха повече от нормалното, на което съм свикнал.
Като отрицателна черта на филма или по-скоро на тукашното му представяне, бих посочил дублажа. За съжаление на възрастните зрители, в нашите кина анимациите от много време насам се дублират задължително и поради това винаги изпускаме изключителните гласове на истинските звезди, стоящи зад героите. В случая с този филм, гласът на главния герой е неподражаемият Steve Carell, познат като Майкъл от един мой любим сериал – The Office (По ирония на съдбата, този сериал бе пуснат в България по телевизията, където заради безумния си български дублаж губеше огромна част от чара и „лафовете“ си и така и не успя да издържи особено дълго време на екран). Друго, което ми направи особено впечатление – имаше една-две „нарочни“ сцени, които си личеше, че са добавени основно, за да се демонстрира зрелищността на 3D. Но тези сцени ги има почти във всяко подобно заглавие.
Като заключение – ако ви се гледа нещо неангажиращо, красиво и усмихващо – препоръчвам ви този филм. Разбрах, че вече се работи и по продължение, което аз лично ще чакам с нетърпение.
В случай, че обичате да гледате трейлъри предварително (аз ги гледам след като гледам филма), ето ви един:
Хареса ли ти тази статия? Гласувай за нея в Svejo и я сподели:
« От днес нататък всеки ден е Trollsday
Магазините „За един лев“ и Най-малкият соларно задвижван автомобил »
