Записки на реформиста

41
Добави коментар

Първо, искам да благодаря на „Дневник“ и лично на Георги Марчев – знам колко е трудно от 25 минутен разговор с плямпало като мен да се редактира интервю, което да не изкривява смисъла и да не пропуска основното. Вчерашното ми интервю в „Дневник“ е редактирано перфектно и макар да липсват много неща, отразява точно разговора ни.

Тук няма да го публикувам – то е достъпно на сайта – а ще изясня няколко основни акцента, още повече, то засяга темата за изграждане на алтернатива на модела БКП-ГЕРБ, за която отдавна съм обещал да пиша. 

1. Не съм привърженик на ОФ-концепцията „давайте ребята жить дружно“, „дайте да дадем“ и т.н., което означава и, че не виждам смисъл от прибързано търсене на близост между партиите от СК и бъдещата партия на г-жа Кунева. Напълно различни задачи имат двете формации преди изборите, които изключват съюза. 

„България на гражданите“ трябва да убеди избирателите, че не е патерица и бъдещ съюзник на БСП, което миналото на самата г-жа Кунева и на г-н Вълчев допуска. Трябва също така да реши ще има ли идеен облик и смелост да заема конфликтни позиции или ще бъде класическа българска коалиция на интереси без политически облик. Ако е либерална формация – какви са позициите за фактическото съжителство, гей-съюзите, правата на малцинствата, в т.ч. религиозните? Ако е социално-отговорна партия – какви са позициите за плоския данък, публичния дълг, пенсионната система, социалното подпомагане? Ако е по-скоро дясно консервативна – какви са позициите за задълбочаването на Европейската интеграция, предаването на допълнителен държавен суверенитет към ЕС и т.н. и т.н.

Посланията, които чувам досега, и съставът от „учредителната снимка“ в Русе ме объркват и ме карат да мисля, че това е класически „политически пачуърк“ (по Иво Христов), който предлага на всекиго по нещо, докато обслужва обичайните задкулисни бизнес интереси. Закачливите интелектуални метафори на г-жа Кунева, която се явява в ролята на феята-кръстница, нямат политическо съдържание и не обнадеждават. Толкова за ОФ-то. 

2. Не съм a priori поддръжник на коалицията СДС-ДСБ заради самата коалиция. Тревожи ме разговорът ad personam, който се вихри в СДС преди „съдбовното“ им заседание на 15 май. Зад такива разговори се крие обикновен политически опортюнизъм или недопустимо в политиката лично отношение. 

Тук не говорим за политическото оцеляване на две партии, а още по-малко на отделни политически лидери. Въпросът е има ли сили за обединяване в траен политически съюз, основан на прости и ясни политически ценности, цели и послания. Ще си позволя да цитирам важен параграф от интервюто: 

 Много хора не искат нестабилност в коалицията и виждат решението в
някакъв вид федеративен субект. Няма да скрия, че в дългосрочен план съм
един от тези хора. Според мен начинът, по който беше сформирана
коалицията единствено за парламентарните избори през 2009 г., беше бомба
със закъснител. Тя избухна на местния и на президентския вот. Виждах
как проблемът зрее между двата вида избори. По тази причина публично на
националното събрание на ДСБ и на други затворени форуми съм казвал, че
такъв тип коалиция не е добро решение, че е нужно още сега коалицията
да бъде много по-интегрирана. Коалицията трябва да бъде общ политически
субект с общи ценности, в който естествено съществуват две отделни
партии, които имат своите различни позиции не по един или два въпроса.

Ние в ДСБ взехме своето решение с такива аргументи, а преговорите със СДС ме убедиха, че има както общи ценности и цели, така и хора в двете партии, готови да ги защитят на всяка цена. Възможно е подобно обединение. Дали ще се случи не мога да кажа…

3. А какви, по дяволите, са тези ценности и цели?

Знам, че това е въпросът :). За съжаление, коалиционната тематика измести съдържанието и в това интервю. Малкото, което успях да кажа, не е намерило място в публикувания текст. 

И тук ще бъда кратък и ще се опитам в шест думи да дам нов смисъл на антикомунизма и реформаторското начало:

„Равни права, честни правила,

благосъстояние чрез труд“

Но тези думи не са ширпотреба, не са толкова лесни, колкото звучат, не са безконфликтни послания. 

„Равни права“ означава истинска война с дискриминацията (често против общественото мнение), означава и край на всички привилегии, били те социални, пенсионни, съсловни, икономически. Следователно – и война с всички привилегировани групи и групички. 

„Честни правила“ означава война с монополите, истинска конкуренция на пазара, край на политически нагласените обществени поръчки, назоваване на местните дерибеи и национални монополисти с имената им (защото г-жа Кунева обича да говори за картели, но не споменава „Лукойл“, „Софарма“, КТБ, ТИМ…).

Означава обаче и още нещо – отказ от неолибералната парадигма за ликвидиране на публичните регулации и обезсилване на държавните институции. В едно модерно демократично общество, правилата се определят и налагат, а правата се защитават и следят от силни и обезпечени с ресурс и кадри администрации – в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера… Няма как безкрайно да ограничаваме бюджета на администрацията и бюджета за публични услуги и да очакваме просперираща и богата държава. Няма такъв пример… Нови правила за упражняване на властта означава – реформи и достатъчно средства. 

„Благосъстояние чрез труд“ значи яко бачкане за добри пари. Значи и – справедливо неравенство. Значи също – крайно време е доходите от труд да не бъдат брулени три пъти повече от всички останали, а може би напротив. 

Всяка една от тези точки може да накара хора да те мразят. Да те обявяват за комунист, фашист, анархист, крайнодесен, крайно ляв, неграмотен, елитарен, безчувствен, популист … и какво ли още не – според интереса, който си засегнал. И това значи, че си жив, в политическия смисъл.

Защото политиците са затова – да дават политически отговори на обществени проблеми. Когато не дават отговори, а сучат общи приказки, или пък твърдят, че някое решение няма алтернатива, те не са политици и не са партии. Тогава са коалиции за вземане на властта и злоупотреба с нея.

И обратно – когато отговорите на важни проблеми са общи или сходни, коалициите и политиците не са мръсна дума. Дори и в едно изречение.

.