Когато бяхме в гр. Девин от доста дни мислехме да ходим в пещера, като си имахме едно наум. Никой от нас не беше влизал в пещера преди и разпитвахме как стои въпроса за достъпа за малко дете.
Питахме и разпитвахме хазяите и хора, които вече са ходили. Според хазяина е най-добре да не вкарваме малкия в пещерата да не вземе да се разреве и да се чудим какво да го правим. Според хора, които са ходили наскоро са влизали деца, които били по-малки от нашия, който е на година и четири месеца.
Проучихме, кога е последното влизане за деня и след като малкия юнак преспа следобения си сън и хапна, запалихме и тръгнахме с притеснение дали ще стигнем навреме за последното влизане в пещерата за деня, което беше в 16:10 ч. Пристигнахме навреме. Ударихме печат удостоверяващ, че сме били в Ягодинската пещера, която е част от 100 национални туристически обекта.
По предварителни проучвания бяхме осведомени, че в Ягодинската пещера целогодишно е 6 градуса – зима и лято е толкова. Пред входа на пещерата духаше невероятна хлад, дори имахме чувството, че човек ако стои на това течение може доста сериозно да истине посред зима.
Дойде въпростният час и ни събраха да ни уведомят за историята на пещерата и за това какво да очакваме да видим, както и за ждрелото през което сме преминали, за древното жилище и още много интересна информация, която си заслужава да чуе човек.
Дойде време да влизаме. На входа при влизане се заплаща входната такса, която е 5лв. за възрастен човек. За малки деца ако не се лъжем е безплатно до 6 годишна възраст, както и за възрастни над 106 години (това е по спомен при първоначалната информация, която ни се предоставяше)
Облякохме го доста набързо със зимни дрехи понеже доста студено духаше като влязохме метър два навътре и това ни беше първата задача при влизането ни в Ягодинската пещера. Преди да влезем попитахме лектора дали е проблем да влезе малко дете в пещерата и думите му бяха, че „Не е проблем, на посредата на пътя ще заспи“. Е не се случи точно това. Нашият малък юнак водеше след себе си цялата група. Въздухът в пещерата според думите им беше, че е стерилен, диша се сравнително леко, йонизиран и поради тази причина въздуха вътре е кристално чист.
Вътре в Ягодинската пещера на определени постове има лектори, които обясняват според поста неща свързани със съотвената част на пещерата. Оказа се, че Ягодинската пещера е доста различна в сравнение с началото и края си и е невероятно красива с формированията си.
Един от лекторите, след като ни усведоми за съответните особености и на път да си тръгнем се обърна към малкия с думите: „Ей, пещерняче!“
Най-интересното стана, когато нашият малък юнак не искаше да го носят, а искаше да върви. Добре, че пътеката беше една единствена и не можеше да криволичи напосоки. Нашият малък пещерняк поведе цялата група след себе си и с бодра крачка напред без да изостава стана пещерняче водаче.
Излязохме от Ягодинската пещера в най-големите жеги през лятото със зимните якета, а мялкия със зимни панталони и зимно яке.
Обувките най-вече на нашето малко пещерняче бяха целите накаляни и вечерта се наложи да ги изперем.
Разсъблякохме се понеже не се търпеше в жегите да се стои със зимните дрехи и тръгнахме към колата. Пропуснахме посещението на древното жилище понеже малкия юнак трябваше да яде десерта си, който бяхме взели от детската кухня и съхранили в хладилна чанта. По пътя към колата се оказа, че има чешма, което ни помогна да се освежим и насладим на всичко, което ни заобикаляше.
Поговорихме си със семейство, което е било в Дяволското гърло и според тяхно мнение Ягодинската пещера е много по-красива от нея и другото, което е, че Дяволското гърло е бяирче, което постоянно се изкачва и поради тази причина е доста по-труден маршрут за малко дете.
Ако сте близо до село Ягодина, не се колебайте да прескочите до Ягодинската пещера и не се притеснявайте да влезете с малко дете(бебе) – много важно нещо преди да тръгнете в тази посока – вземете си топли дрехи и имайте предвид, че вътре е целогодишно е 6 градуса по целзии.
Популярност: 1% [?]
