По дяволите стръмния живот. За по напряко карам през небето. Летя от монолог във монолог.Отглеждам си торнадо във сърцето.
Отглеждам си и няколко мечти- едни такива уж недостижими, за всеки случай им приших криле, понеже ме е страх, че ще загинат,
защото тук – на Долната земя, човеците отдавна не мечтаят. За тях е адски скучна любовта, когато безусловно я отдаваш.
И честността е скучна, също и смехът, и вярата в човешкото, в доброто. По дяволите пътят към върха, когато щастието е в обратната посока.
