Подходящ ли е пълният член за българския език?

Подходящ ли е пълният член за българския език?

 

Едно от езиковите правила, които тормозят голяма част от грамотните(!) и неграмотните носители на българския език, е това за употребата на пълна и кратка членна форма при съществителните имена от мъжки род единствено число. Трудностите са най-вече поради непознаване на синтаксиса и непрецизност на изказа. Така възникна и идеята за отпадането на правилото и се стигна до негласна война –  „за“ или „против“ пълния и краткия член.

Очевидно „против” правилото са:

- учениците, които се надяват едно правило, с което трябва да се съобразяват, да отпадне;

- учените, които искат да се покажат като „демократични” („демокрация” беше парадната дума, с която политиката разруши какво ли не в България, че езикът ли ще се скатае от сатъра?);

- хората, работещи с текстове, особено творци на писано слово (журналисти, писатели, политици, юристи, учители и т.н.), които не са си направили труда да усвоят правилото, но пък си правят труда да търсят „от 9 кладенеца...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност