„Чумави” – Пенчо Славейков

6
Добави коментар
eemmito
eemmito

Симеон ХаджикосевБаладата „Чумави” е една от най-съвършените творби на Пенчо Славейков и връх в българската поезия. Отпечатана е в първия том на „Епически песни” от 1896 г. и веднага получава единодушното признание на читателите и на критиката.Докато във философските си поеми П. Славейков е несъмнено новатор, в творбите си по фолклорни мотиви той следва една вече установена в българската поезия традиция. Още Ботев създава гениалната си поезия, следвайки народнопесенни ритми и образци. Твърде рано в новобългарската поезия се установява баладата, вдъхновена от народната песен. Колкото и да са различни по замисъл и изпълнение „Хаджи Димитър” и „Изворът на Белоногата”, те бележат едни от най-високите върхове в българската поезия и още в края на XIX век, когато П. Славейков встъпва на поетическото поприще, представят труднодостижим образец за младите поети.Баладата „Чумави” (всъщност със своите 35 куплета и 140 стиха тя представя цяла поема) е напълно самобитна като художествено изпълнение. Тя не може да бъде оприличена нито на „Хаджи Димитър”, нито на „Изворът на Белоногата” . От гениалната Ботева балада я отграничава стриктното следване на фолклорен мотив, а от „Изворът на Белоногата” – поетическата й форма.Излишно е да се обясняват подробно специалните интереси на И. П. Славейков към българската народна песен, дошли под влияние на баща му. Младият поет не само черпи сюжети и вдъхновение от фолклора: той е автор и на теоретични изследвания върху народната песен („Народните любовни песни” и „Българската народна песен”). Той е ярка личност, „генерираща” идеи, така да се каже, и едва ли е случайност, че насочва по-младите от него Яворов и П. Тодоров към обработка на фолклорни мотиви.Трагичният мотив, които избира П. Славейков за своята балада, не е повод за изненада. Като лирически жанр баладата предполага и драматичен сюжет с трагичен изход, и наличието на свръхестествен елемент. Сред баладните мотиви в българската народна поезия нерядко се срещат и песни, свързани с „чумавото време”.В продължение на столетия чумата е била най-страшното бедствие за човечеството, по-ужасно дори от войните и земетресенията. Чумата от 1348 г., за която разказва Бокачо в увода към своя „Декамерон”, отнела живота на повече от половината население на тогавашна Европа. В българската народна поезия тази тема не винаги е разработвана обаче в трагична тоналност. В „Чума и левент Дуко” болестта, персонифицирана като „черна циганка”, пощадява левент Дуко и домочадието му. В „Чума и татари” сирота Лайка се престорва на „черна чума” и отклонява татарите от родното си село.П. Славейков заема сюжета за „Чумави” от народната балада „Лазар и Петкана”, позната по запис от Ловешко. Той взема имената на героите и основните елементи на фабулата. Има всички основания да допуснем, че върху избора на сюжета е повлияла и прочутата балада на немския поет от XVIII век Готфрид Бюргер „Леноре”, която Славейков несъмнено е познавал в оригинал, макар и да не я срещаме сред преводите му от немски.Почти половината от „Чумави” е посветена на завръщането на Лазар и Петкана в родното им село; център за Бюргеровата балада „Леноре” е фантастичната среднощна езда на Леноре и нейния любим Вилхелм върху коня му (19 октави от общо 32).Внимателният анализ на Славейковата балада показва творческата свобода, с която поетът се е отнесъл към фолклорния първоизточник. Най-напред той модифицира митическото число девет. В народната песен Петканините братя са девет / „Имала мама, гледала /до девет сина близнака, /до девет сина сокола…”). Срещу това начало в баладата „Чумави” откриваме:Една е у майка, на братя седмина,Петкана девойка напета.Коренно е преобразена у П. Славейков и стихотворната организация на поемата. Докато старият Славейков се придържа о силабическия стих в „Изворът на Белоногата”, авторът на „Чумави” избира класическото четиристишие с римуване на втория и четвъртия стих. Баладата е написана в четиристъпен амфибрахий с облекчени втори и четвърти стих (три- стъпен амфибрахий). Неповторима напевност и изразителност й придава женската клаузула, характерна за всичките 35 куплета. Женски са не само римите, но и заключителните думи в неримуваните стихове. Тази особеност е продиктувана от амфибрахичния стихов размер, но тя има и по-особена характеристика – чрез нея П. Славейков цели да наподоби отчасти звученето на народната песен, чиято клаузула е по правило женска.Първото по-сериозно отклонение на поета от фолклорния образец засяга причините за смъртта на братята. В народната песен чумата е фатална случайност:Минало, що са минало,дошла година чумава,девет са брата измрели.Този детайл обаче явно не е удовлетворил П. Славейков. На него му е било необходимо да свърже чумата с понятието „морална вина” и затова в баладата му срещаме:И дома се върнаха весели братяот сестрина сватба в Загоре;но щом се те върнаха, черната чума сполетя ги в бащино дворе.Трагичното събитие не е подробно мотивирано, но става ясно, че братята са прихванали болестта в Загоре и следователно виновник за смъртта им и за майчиното страдание е Лазар, който ги е придумал да оженят Петкана в далечно село.Майчините клетви в народната песен имат по-случаен характер, на преден план е изтъкнато желанието на старата жена да види едничкото чедо, което й е останало. Този епизод е осъществен от П. Славейков с голяма-поетическа находчивост:-О, бог да даде нестопен да останеш!Дух бродник духът ти да стане… Че ти ме подстори, без време да женим в далечно Загоре Петкана.Поетът следва отблизо фолклорния оригинал. И в двата случая на покойния Лазар додява да слуша майчините клетви. Зад събитийния пласт обаче и в двата случая се спотайва друга глъбина – няма по-страшна прокоба от майчините клетви, те настигат и в гроба. Майката проклева Лазар да стане „дух бродник” и злокобната й клетва се сбъдва. В народната песен този възлов момент е предаден по следния начин:Дали са богу смилило,или би чудо голямо: стори са Лазар жив-умрял, киот му дъска – кончето, а възглаве му — погача.П. Славейков съхранява този великолепен детайл („киот му дъска – кончето”), като го обработва така:Стори, пристори ми от шарен кръст плоска,кон добър от дървено ложе, ошел бих, довел бих от пусто Загоре Петкана при майка си, боже!Епифори от типа „стори, пристори” и „ошел бих, довел бих” звучат народнопесенно, но типологически те са много по-сходни с многобройните повторения в баладата на Бюргер „Ле- норе”.Безименният народен певец среща Лазар и Петкана на хорото край село, но по всяка вероятност този детайл се е сторил неуместен на поета и затова в „Чумави” братът намира сестра си в новия й дом („там право се спря на Петканини порти и тихо на порти почука”).Баладичното пътуване на Лазар и Петкана представя най-силната част от Славейковата поема, в която драматичното напрежение расте, за да се разреши изведнъж в трагичния финал. В тази част поетът се отдалечава най-чувствително от фолклорния вариант. По сила на внушението тя напомня за втората част на „Леноре”, където също има градация на напрежението. Но докато Вилхелм от „Леноре” носи проклятието на пъкъла и зловещото веселие на мъртвеца, диалогът между Лазар и Петкана в „Чумави” е по-съсредоточено баладичен. Славейков е развил подробно мотива, придавайки му по-определени социални измерения. И Лазар има вид на смъртник, но много по-силно впечатление правят запустелите имоти на многолюдното някога семейство. По този начин поетът още веднъж е наблегнал върху „трагичната вина” на Лазар. Това е твърде съществен момент в трактовката на познатата тема – чумата е поразила само бащиния дом на Петкана и това се възприема като възмездие, загдето братята са я задомили чак в далечно Загоре. Всъщност грехът на Лазар е „невиновна вина”, която твърде много напомня за трагичните герои на Софокъл. Субективните му намерения са добри, както деянията на Едип, който се старае да избегне предначертанията на съдбата, но както казва йокаста: „Смъртните нямат дар да знаят бъдещето”.Наистина баладата „Чумави” притежава нещо от първичната мощ на антична трагедия. Темата за съдбата, изведена с голяма сила още в мотото към философската поема на Славейков ,,Cis moll” — So pocht das Schicksal a”n die Pforte) („Така съдбата чука на вратата”, Бетховен), звучи и в тази великолепна балада, макар да не е изведена пряко.Във финала поетът е избегнал обикнатия фолклорен образ на „черната чума” (в песента майката взема Петкана за болестта: „Ти ли си, чумо, дзивръва. . .?”). По-скоро в духа на немската народна балада той представя изчезването на Лазар пред смаяния поглед на Петкана:Но зарна пред нея как-той се превърнана чад – и невидим изчезна. . . Кат гръмната мигом в почуди Петкана не сети от коня как слезна.В последния куплет обаче Славейков отново е изключително близко до фолклорния първоизточник:Майка и порти отвори:живи са прегърнали,а мъртви са пуснали.И:Към майката щерка, към щерката майка се спуснаха виком веднага. ..Co плач се те живи прегърнаха двете;и паднаха мъртви на прага.Идентичният финал не е случаен, той иде от сходната морална присъда. Докато Лазар е носител на т. нар. невиновна вина, майката греши съзнателно, макар и подведена от тежкото нещастие. Клетвата й стига не само Лазар, но и Петкана, единственото й оцеляло чедо, и самата нея. Така се сключва трагичният кръг на проклятието, при което, също както вантичната трагедия, съдбата и личната вина се съюзяват, за да не остане жив нито един представител на белязаното семейство.„Чумави” е една от най-вдъхновените творби на П. Славейков, в която стихът му, за разлика от философските поеми, звучи песенно и леко. Макар че сюжетно баладата следва отблизо фолклорния първоизточник, тя извисява трагизма му, придава му глъбина и мощ. Лазар и Петкана от народната песен са баладични персонажи, но едва в „Чумави” техният трагизъм придобива неподозирана сила. Така поемата на П. Славейков се откроява сред баладите не само в българската, но и в европейската поезия. Тя е нагледно доказателство за това как народната песен може да подхранва творчеството и на индивидуалния поет, без да спъва въображението му.* Със съкращения