Обич никога не стига...

Обич никога не стига...

Нищо особено. Нищо особено. Ден като ден. Като всички. Даже и сводът е смръщен и злоbен, но още е пълен със птички. Нищо особено. Вятърът есенен пак тъй завърта листата. Свири през мен. Но ми е весело - на гръб бих понесъл земята. Птиците литват. Хуква подире им като хвърчило небето. Всичко напомня тъга и умиране. Нищо такова, което да стопли сърцето ми - нито е влюбено, нито се връща от среща. Нищо особено...! А ми е хубаво! Става в гърдите ми нещо! Някаква тръпка безименно-сладостна! Нещо безкрайно голямо! И ми е светло! И ми е радостно, а нищо особено няма! Просто сърцето, от жал непоробено, за своите радости пее. Нищо особено. Нищо особено. Нищо, освен че живея! Дамян Дамянов

 

;
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност