Природното чудо Цинги де Бемараха e варовиково плато, осеяно с жълти варовикови шипове, които образуват истинска ‘каменна гора’. Резерватът е разположен на около 80 километра от западното крайбрежие на Мадагаскар и се разпростира от платото Бемараха до река Manambulu. Националният парк Мадагаскар, заедно с уникалната ‘гора’ заемат площ около 152 хектара.
Пътят до резервата и националния парк е много сложен и труднопроходим. Пътната обстановка е много лоша и предполага средна скорост на движение около 15 км. За да достигнете до мястото, са Ви необходими 2 дена, а за да разучите парка – 1 ден.
Националният парк има няколко наименования като: scurvy de Bemaraha, Tsinzhi du Bemaraha, Tsinzhi de Bemaraha. Scurvy de Bemaraha – резерват със странна гора от минерали, разположен в близост до западното крайбрежие на Мадагаскар, по-голяма част от билото му е заето от назъбени варовикови скали и на малгашки език се нарича ‘scurvy’. В повечето случаи буквалният превод на наименованието се интерпретира като ‘ходене на пръсти’.
Scurvy de Bemaraha – уникалната за Мадагаскар формация от минерали, наречени карст, е възникнала в резултат на ерозия, под въздействието на киселинните дъждове и водата, която постепенно, в продължение на много векове, разтваря слоевете креда. С течение на времето това е довело до образуването на невероятно красиви карстови пейзажи и 30-метрови варовикови зъбери, които се издигат в небето на площ от 152 кв.км. Някои достигнат височина от 50 метра и издълбават каньони и тесни клисури.
Scurvy de Bemaraha е обявен за национален парк през 1927 г., а необикновената ‘каменна гора’ е включена в световното наследство на ЮНЕСКО през 1990 година Част от парка е бил отворен за посетители през 1998 година. Върховете за варовиковите зъбери са разположени толкова близо един до друг, че зоната е почти непроходима за хора, но не и за лемурите, които са в изобилие.
Тези сладки, пъргави същества изглеждат много странно на фона на околните скални терени. Местните хора казват, че в този регион едва ли може да се намери парче равна земя, достатъчно голямо, за да побере човешки крак, което се явява като главен фактор, който помага да се спаси поне част от растителния и животински свят на Мадагаскар от унищожение.
Националният парк scurvy de Bemaraha се състои две части – голяма и малка. Малката е разположена на входа на парка, а голямата е на 17 километра, които се преодоляват за 2 часа.
На източната граница на защитените територии е скалата Bemaraha, която се издига на 400 метра над долината на река Monambolo. Северната част на земята, която е най-близо до населените места и е по-достъпна за обществени посещения, е комбинация от хълмове и жълти варовикови зъбери. В Scurvy de Bemaraha пътищата и мостовете позволяват на посетителите да се изкачват на малките части (известни като Petits Tsingy), като се използва необходимото за катерене оборудване.
Scurvy de Bemaraha – уникална среда за огромен брой диви животни и растения, някои от които са защитени поради факта, че за застрашени от изчезване. Многобройните извори, които извират от подножието на каменните колони, са важен източник на питейна вода за околните райони, особено за западните. В Националния парк растат девствени тропически широколистни гори и растения ксерофити – лилии, бобови растения и растения от семейство Млечкови. Представители на животинския свят са редки видове птици, влечуги и различни видове лемури, както и техните далечни родственици – Indra (късоопашати и Сифакс).
Лемурите Sifakas рискуват всеки ден, като използват дългите си крака, за да се придвижат от една скала към друга. Много малка част обитаема площ остава за лемурите, които въпреки всичко успяват да оцелеят в трудното равновесие между човека и природата, поради затруднения достъп до резервата. Орлите тук са също рядък вид, който граничи с изчезване. Те могат да се наблюдават по крайбрежието на река Manambolo и в Националния парк.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 2684 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
