УМЕНИЕТО ДА ОБЕЩАВАШ

УМЕНИЕТО ДА ОБЕЩАВАШ

УМЕНИЕТО ДА ОБЕЩАВАШ

Христина Панджаридис, 02.03.2011

Рожден ден. Торта. Весели хора. Бликват пожеланията да бъдеш... да направиш... да отидеш... да промениш... Всяко е подобно вкусно, многоетажно парче торта. Изяждаш го, поглеждаш дали е удобно да поискаш още... Празникът продължава с музика и разговори. Настроението замества липсващите балони по стаите.

Рожденикът е пълен с искрящи думи. Той е едно ходещо и говорещо бъдеще. Самият той прави деня.

Изготвил си е може би равносметка. Погледнал е в стария списък с номерирани задачи – от едно до двайсет: коя е изпълнил все пак!? Нима е толкова отчайващо! Възможно ли е да е грешка? Проблем с очите? Преумора… Само последната ли е реализирана?

Обещавал си е до този ден да бъде мекушав и егоист, но от утре – промяна! От утре е нов човек. Стъпва в следващия кръг от годишния си календар.

Планира. Мечтае. Толкова обещания са влезли в ушите му, докоснали са сърцето му, разчувства се…

...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност