„…О, Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът… И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!” Иван Вазов
Всички са чели поне веднъж одата „Опълченците на Шипка”, безапелационно обричаща подвига на българо-руските опълченци на една вечна възхвала. Безмилостната битка срещу поробителя сякаш оживява пред очите ни, на фона на идеализирания във времето Паметник на свободата. Той наистина може да се нарече идеал. Макар и построен близо 50 г. след Освобождението, този своеобразен пантеон на героизма на връх Шипка се е превърнал в символ на безсмъртието – вдъхващ сили и кураж на бойците, олицетворяващ непреклонния революционен дух, съхраняващ паметта на освободителите.
Потокът от чуждестранни туристи, нетърпеливи да опознаят най-трагичния период от родната ни история, буквално препълва едноименния град Шипка. Заобиколен от исторически и културни богатства, град Шипка продължава гостоприемно да посреща всичките си гости. Тук литературата оживявава, историята проговаря, а душата се обогатява. Неслучайно Шипка е символът на Свободата. И подобно на нашите предци, градът също се боди за своята свобода – като независима община. Дали ще успее? Въпрос на време…
Разположение
Град Шипка се намира около 600 м. надморска височина в подножието на Стара планина в Южна България. Намира се непосредствено преди Шипченския проход, в близост до историческите селца Крън и Енина, до язовир Копринка и до Долината на тракийските царе, където са известните могили Голяма Косматка и Оструша.
Град Шипка отстои на около 15 км. от общинския град Казанлък, на около 50 км от областния град Стара Загора и на около 200 км от столицата София. Само на 12 км. от града е и едноименният връх Шипка с мемориалния комплекс „Шипка-Бузлуджа” (имащ статута на Национален парк-музей на открито).
История
Град Шипка съществува от дълбока древност. В периода XI – VI в. тук са битували траките, чието наследство днес е сред основните атракции в региона. Те изживяват най-големия си разцвет през VI – II век (от когато датират и тракийските комплекси в могилите Острушка и Голяма Косматка), след което през I в. биват покорени от римляните.
При създаването на Първата българска държава земите около Шипка продължават да бъдат атрактивен терен за живот. Според легендата първо възниква близкото средновековно селище Крън. При разрушаването му от турците през 1370 г., оцелелите жители си правят бивак в обрасла с шипкови храсти съседна местност и наричат новото си селище именно така – Шипка. През 1396 г., с окончателното падане на България под османско иго, то се превръща в основно защитно съоръжение на Шипченския проход.
Не случайно Шипка се смята за символ на свободата. На върха са се водили най-решителните и кръвопролитни борби между българо-руските и турските войски. Тук живота си дават хиляди смели бойци и не един и двама прославени революционери. В подножието на другия исторически връх – Бузлуджа (известен като ежегодно социалистическо сборище) през 1868 г. загива Хаджи Димитър. През 1878 – 1879 г., по време на Руско-турската освободителна война, като най-близък до полесражението, град Шипка е опожарен и сринат до основи.
След Освобождението животът в Шипка постепенно се възстановява и градът, заедно с върха, се превръщат в пантеон на Освобождението. В чест на загиналите, в края на XIX в. е изграден мемориален комплекс (провъзгласен за Национален парк – музей) Шипка – Бузлуджа, както и катедралата в типично руски стил „Рождество Христово”. През 1912 г. жители на град Шипка се включват доброволно в Македоно-одринското опълчение. Днес Шипка е задължителна част от туристическата обиколка на чуждестранните посетители на България, както и на всички родолюбци, които имат желание да се докоснат до „кървавата земя”, за която достойно са загинали техните предци.
Забележителности
Като всяко населено място и в град Шипка има какво да се види. Разбира се, повечето туристи преминават от там на път за историческия връх Шипка, но няма да сбъркате, ако поспрете за час – два и в самото населено място. Посетете кокетния етнографски музей, помещаващ се в т.нар „Чирпанлиева къща” – типична двуетажна възрожденска постройка, която ще ви запознае с бита на българите от най-тежкото и славно време на страната. На първия етаж са събрани инструменти от доминиращите по онова време заняти (ножарство, гайдарство, дърводелство, оръжейничество, шивачество и др.), а на втория е съхранена битовата обстановка на тогавашните домове.
Вероятно управителят на мястото, където сте отседнали, ще ви разкрие любопитни факти за околните тракийски могили открити в началото на XXI в. от покойния вече археолог Георги Китов. Ще получите и точни указания как да стигнете до целта на посещението си – мемориалния комплекс „Шипка – Бузлуджа”.
Най-добре е да започнете с посещение и снимки на красивия храм-паметник „Рождество Христово”. Той се намира на около 20 минути от центъра на Шипка, малко над града, в полите на Стара планина. Златните му куполи се забелязват отдалеч, а фасадата му е покрита с многоцветна мозайка. Построен в периода 1885 – 1902 г. с доброволните дарения на руски граждани (събрани по инициатива граф Игнатиев и майката на руския генерал-майор Михаил Скобелев – Олга Скобелева), той изразява почит към загиналите руски и български опълченци, чиито кости са положени в 12 саркофага в криптата, а имената им са изписани върху 24 каменни плочи.
Храмът „Рождество Христово”, обявен за паметник на културата през 1970 г. и включен под No 92 в списъка на Стоте национални туристически обекта, всъщност е бил църква на руски манастир. Построен по образец на руските църкви от XVII в – с един централен купол и 4 по-малки, позлатени, той е дарен на България през 1934 г. 53-метровата му камбанария е със 17 камбани, а стените и вътрешността му са богато изографисани с многоцветни мозаечни шедьоври.
След като се наситите на пищността на храм-паметника „Рождество Христово”, е време да се отправите към заветния символ на Свободата – връх Шипка (познат още като „Свети Никола” и „Столетов”). Там, на повече от 1200 м. надморска височина, гордо и героично ви очаква Паметникът на свободата. До него можете да стигнете по два начина – с кола или като изкачите всичките 894 стъпала до върха. С формата на средновековна бойна кула, извисяващ се на 31,5 м. и разпределен в 7 нива, той е доминиран от статуята на голям бронзов лъв, гледаща на изток, откъдето са дошли спасителите. Върху останалите три страни, с бронзови надписи са обозначение другите 3 бойни полета, изиграли решаваща роля в Освобождението.
Паметникът на свободата и връх Шипка са под No 93 в списъка на Стоте национални туристически обекта. Монументът е построен в периода 1922 – 1930 г. с доброволни дарения от целия български народ. В приземния му етаж има голям мраморен саркофаг, пазещ костите на загиналите опълченци. По останалите етажи са изложени богати колекции от ордени, оръжия и униформи, както и копие от Самарското знаме. Можете да се разходите измежду реликвите и да доловите духа на Свободата в най-върховната й точка.
Част от Националния паметник – музей „Шипка – Бузлуджа” са още двата върха – връх Орлово гнездо (където са се състояли решителните боеве срещу турските орди) и връх Бузлуджа (в чието подножие загива Хаджи Димитър, а през 1891 г. за първи път се състои конгреса на Българската социалдемократическа партия). От 1981 г. той е своеобразен символ на лявата политическа власт. В близост до Паметника на свободата пък са монументът на Александър II и паметникът на руските войници.
Можете да отседнете в някоя от многобройните вили и къщи за гости в град Шипка и да се насладите на величествената гледка към околните исторически върхове, да опитате от вкусните местни гозби и дори да се порадвате на международното присъствие на няколкото постоянни жители чужденци – японци, евреин, италианец, германец, рускини, една полякиня и трима англичани.
Шипка е чудесна дестинация за разходка през почивните дни. Но преди да се радаваме, че се е прославил като символ на Свободата чак до другия край на света, нека се научим да бъдем малко повече родолюбци и да отдаваме нужната почит на националните си съкровища! Така чуждестранните туристи ще имат повече уважение към нас като народ и към нашето минало.
08. 03. 2011 / Цвети Тошева
