Блогуващият с пилци

25
Добави коментар
ramayana
ramayana

Но по-голяма ти не си ми нужна – такава пасваш идеално на критерия за ергономичност и човек може бързо, лесно и незабелязано да те изстиска, да си свърши някоя и друга работа, да забърше това-онова, да те хвърли на боклука и да продължи да си напява “Моя страна, моя Българийо” с патриотичен патос и насълзен поглед сред бурните аплодисменти на впечатленото множество в кръчмата, за което любовта към родината се изчерпва в броя морета, където човек може да джапа под български флаг.

През последните дни се надигна врява около хилядите случаи на злоупотреба с власт, на кражби и мошеничества от всякакъв род. Отново (и за кой ли път?!) властимащите са успели да изстискат от иначе бедната ни държавица всички видове облаги за ненаситните си тумбаци. Пиано на Лора Каравелова (един брой), всякакви заменки тип “Кон за кокошка”, републикански премиери си присвоиха царска собственост под претекст, че им е бащиния, чиновници си закупиха на символични цени ведомствени жилища, цяла армия от търтеи пропътува белия свят на гърба на данъкоплатеца, певици-номенклатурчици си организираха концерти в западни столици, министри се черпиха с бандити и подписваха договори за милиарди в ущърб на държавните интереси, приятели на президента “усвояваха” европейски фондове, роднини на премиера получиха апетитни поръчки за бетониране на Черноморието… Оставям ви да допълните сами скромния ми списък, а междувременно аз ще се опитам да ви убедя, че

всичко това е НОРМАЛНО, защото народът е СЪГЛАСЕН.

Общо взето настроенията в българското общество могат да се резюмират с фразата “И аз крадох, и ти краде, ама той пък краде повече от всички!”, защото кражбата от доста време насам се е превърнала в национален спорт. Известен е примерът с онази служителка, която всеки ден най-прилежно си тръгвала с една тухла в чантата, а накрая с отмъкнатия материал пострила цяла къща. Подобна история ми разказа и моя приятел Иванчев – една негова колежка крала теракот, който въобще даже не й трябвал и затова любезно го предложила на Иванчев, а той пък, бунакът му с бунак, да вземе да откаже… При подобна нагласа не е чудно, че цялостният стремеж на политическата класа клони към глозгане на кокал, а народът тихо роптае, но с разбиране. И така обществените отношения се регулират с тази неписана спогодба, според която всеки господар може да разполага цял мандат с девойката-България като със своя собственост. И така стигаме до

ГОСПОДАРСКОТО ПРАВО

Съществува легенда, според която през средновековието благородниците са се ползвали от привилегията да консумират брака на крепостните селяни, т.е. да преспиват с невестата през първата брачна нощ на мястото на законния й съпруг. В крайна сметка се оказва, че всичко това са измислици, разпалвали въображението и гнева на плебса, което в крайна сметка довежда до революции, гилотини, ексцесии и скандали от всякакъв род. Но дори и Волтер, при това върл враг на деспотизма, признава в Енциклопедията, че Господарското право не е нищо повече от сладострастна легенда – нещо като райските хареми с девственици, за които един куп фанатици се взривяват като бесни под път и над път.

Василий Поленов, Право сеньора

У нас в България обаче Господарското право е факт. Всеки новодошъл Господар поема щафетата в безскрупулното грабене без да се страхува от наказание, защото кражбата се е превърнала в социална норма и висша цел на хорското житие-битие. Така че, колкото и да ме омайват с обещания за ревизии до дупка и прочие чудеса от храброст и безумие, аз продължавам да поливам цветето на заветния си български песимизъм, което със сигурност ще цъфти и прецъфтява за ужас и огорчение единствено на мен самия…

Песимизма обаче – кой знае защо?! – политиците така и не понечват да ми го отнемат. Жалко!