Grisha Popov: Тиквата(The pumpkin)

Grisha Popov: Тиквата(The pumpkin)

Аз съм тиква.Цъфнах и вързах на един плет близо до барата в село Девене Врачанско.Сега съм още тинейджър, но нямам време.Есента ще ме изяде някое прасе.Искренно му завиждам на оня дърт пуяк Ореха, дето стои на едно и също място 150 години.Толкова много неща е видял.Поколения хора са седели под него.Знаел им е имената, съдбите.Казва че някога тук имало много народ.Да, но днес само дедо Петко е в къщата.Някоя събота и неделя идват сина му и снаха му от града.Синът крещи:

”Елате тук, тиквеници такива!” А жена му му казва да не обижда децата.

Преди да узрея ще засмуча от горчивия сок под жълтия камък.Та ако ме вземат за града, в багажника на таратайката, да разберат що ще обиждат на тиквеник.

Оня мазник Ореха им прави сянка и им шумоли с листата си.Седят под него, пият ракия и го хвалят, но ще дойде и неговото време.По тиквофона разбрах, че в другия край на селото имало търговец на дървен материал.От тиква на тиква ще предам да дойде, да го види и да му тегли...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност