Предай нататък (част втора)

Предай нататък (част втора)

прочети част първа

Втората ми среща беше девет години по-късно. Беше много по- вълнуваща. Първо, защото аз бях пораснала и много по-емоционално осъзната и второ, защото упойката беше спинална. Аз виждах, слушах и осъзнавах. Видях лицето на сина си до моето и този път наистина – като по филмите – се разплаках. Толкова бях щастлива. После дойде онзи момент, заради който трите ми приятелки не искаха да имат деца. Докато ме зашиваха, леко започнах да усещам болка и ми инжектираха нещо, което да ме успи за десетина минути. Тогава стана интересно. Както си бях в съзнание, изведнъж се превърнах в малка бяла прашинка в огромно бяло пространство. Каквато съм емоционална и с добро въображение, реших, че съм напълно умряла. Малко ме беше яд. След това бавно се намеси звук от радио и аз бавно се събудих. Ама това го забравете, то е твърде индивидуално. Шансът да ви се случи е около 1%. По-добре обърнете внимание на изводите. Те могат да ви бъдат полезни.

 

Моите изводи...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност