прегледана 743 пъти | добавена на 16.08.2012 г.
Дефиниция
Депресията може да бъде описана като чувство на тъга, сивота, нещастие, отчаяние, унилост, меланхолия, безпомощност и пр. Когато лекарите говорят за депресия те имат предвид състоянието на тежка депресия. Сигурно всеки от нас е влизал в някакъв период от живота си в подобно състояние. Ако това състояние продължи повече от 3-4 седмици, тогава най-вероятно става дума за клинична депресия.
Клиничната депресия е разстройство на настроението, при което усещането на тъга, загуба, ярост или чувството на неудовлетвореност от ежедневието продължава дълъг период от време /6месеца – 1 година/.
Жените са по склонни към тези състояния и статистиката показва, че те страдат около 2 пъти повече от депресии. Около ¾ от хората, които са имали депресивно разстройство веднъж в живота си, обикновено изпитват поне още веднъж.
Причини и рискови фактори
Депресията често се предава в семейството. Това може да се дължи на вашите гени /наследствения фактор/, заучено поведение или на двете заедно. Дори ако вашите гени носят риск за развитие на депресия, то стресът, нещастието и като цяло чувството на неудовлетвореност обикновено предизвикват депресивен епизод. Депресията е свързана с химичните съединения – нерепинефрин, серотонин и допаним, които са свързани с комуникацията между клетките.
Депресията може да бъде предизвикана от:
– злоупотреба с наркотици и алкохол
– хроничен стрес
– раждане на дете
– хроничен стрес
– смърт на близки и приятели
– разочарования в семейството, работата или училището (при тинейджърите се наблюдава при раздяла с приятел/приятелка, развод и пр.)
– лекарства като успокоителни и медикаменти за високо кръвно
– заболявания като хипотироидизъм (хипо функция на щитовидната жлеза), рак или хепатит
– недостиг на хранителни вещества (омега 3 мастни киселини, фолиева киселина)
– прекалено много негативни мисли за себе си и живота, вина, невъзможност за решаване на социални проблеми
– Сериозно заболяване или продължителна болка
– Проблеми със съня
– Социална изолация (чести при хора в напреднала възраст)
Лечения
Ако се депресирани от 2 седмици и повече, вие задължително трябва да се обърнете към лекар специалист, който да ви предложи възможности за лечения. Независимо дали имате лека или тежка форма на депресия, следващите стъпки биха били от голяма полза:
– Спете достатъчно
– Следвайте здравословна и питателна диета
– Спортувайте редовно
– Избягвайте алкохол, марихуана и другите наркотици
– Включете се в дейности, които биха ви донесли радост, дори ако чувствате че не ги харесвате
– Прекарвайте време със семейството и приятелите си
– Опитайте да разговаряте с духовни, свещеници и пр.
– Опитайте медитация, тай-чи, молитви или други духовни методи
– Приемайте омега-3 мастни киселини
– Приемайте фолиева киселина /витамин В9/ под формата на мултивитамини /400 или 800 милиграма/
Ако депресията се поражда през студените месеци /зимата/, опитайте терапия със светлина имитираща слънчевата.
Много хора приемат всеизвестната билка – жълт кантарион. Изследвания показват, че тази билка може да помогне на пациенти с лека депресия, но няма ефект за умерена и тежка депресия. Имайте предвид, че жълтият кантарион има лекарствени взаимодействия и НЕ трябва да се приема с антидепресанти, противозачатъчни, лекарства за ХИВ, теофилин, варфарин, дигоксин, резерпин или лоперамид. Консултирайте се с вашия лекар при желание за приемане на тази билка за лека депресия.
Медикаменти
Серотонин инхибитори за обратно захващане (СИОЗ), като флуоксетин и сертралин намаляват симптомите на депресията от повишаващите се нива на серотонина. Някой лекари предпочитат СИОЗ за лечение на дистимно разстройство, но не трябва да се пренебрегват и страничните му ефекти като: потиснатост, диария, изпотяване, гадене, слаба сексуална функция и безсъние. Неотдавнашно проучване показва, че при това лечение има голям риск за стомашно-чревно кървене.
Трицикличните антидепресанти (ТАД) също са вариант за лечение, но при тях страничните ефекти са дори по-тежки от СИОЗ, включително продължителна сухота в устата, седация, замайване и сърдечни аритмии. Със страничните ефекти на ТАД трябва да се внимава особено, когато се предписват на пациенти в напреднала възраст. ТАД включват: амитриптилин, имипрамин и нортриптилин.
Имайте предвид, че ТАД хапчета за 10 дневно лечение, погълнати наведнъж могат да бъдат смъртоносно. Поради този факт не са предпочитано лечение, особено за пациенти склонни към самоубийство.
Инхибитори на моноаминооксидаза (МАО-инхибитори), като транилципромин и фенелзин спират действието на моноаминооксидазата (МАО). Това е ензим в централната нервна система от групата на моноамините , който разрушава адреналина, норадреналина, серотонина, мелатонина, хистамина и допамина. При блокирането на този ензим всички изборени вещества циркулират свободнов кръвта, като повишават жизнения тонус, подобряват настроението и пр. Пациенти приемащи МАО-инхибитори се налага да ограничат храни богати на тирамин за да се избегнат хипертонични кризи. Тирамина се съдържа в зрелите сирена и месото.
Хетероциклени включват бупропион и тразодон. Бупропиона се предписва на пациенти имащи гърчове. Страничните ефекти включват: тревожност, безпокойство, объркване, тремор, сухота в устата, сърцебиене, аритмия, главоболие, ниско кръвно и безсъние. Тразодина има седативен ефект и е подходящ за лечение на депресивни състояния съпроводени с безсъние. Възможните странични ефекти на тразодина включват: сухота в устата, стомашно-чревни проблеми, виене на свят и главоболие.
Алтернативно лечение
Хомеопатичните средства също могат да бъдат полезни за лечение на депресивни състояния. Вашият хомеопат ще ви консултира за дозите и разреждането на хомеопатията. Използваните медикаменти са:
– Арум металикум (Arum metallicum) – за тежка депресия
– Игантиа (Ignatia) – корекция на депресивното разстройство
– Натрум муриатикум (Natrum muriaticum) – за депресия продължаваща дълго време.
Усложнения
Дистимията често се върви в тандем с други психични и физични състояния. До 70% от пациентите с дистимия имат и двете: дистимно разстройство и голямо депресивно разстройство, познато като двойна депресия. Злоупотребата /лекарства, наркотици и пр./, паническите разстройства, личностни разстройства, социални фобии и други психични състояния също са диагностицирани при много пациенти с дистимия. Дистимията е често срещано явление при пациенти с някой заболявания, като: множествена склероза, СПИН, хипотироидизъм, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, сърдечна трансплантация. Връзката между тези заболявания и дистимичното разстройство е все още неясно, но може да бъде свързано по начина, по който медицинските състояния и фармакологичните лечения засягат невротрансмитерите.
Дистимичното разстройство може да се удължи или усложни при пациенти страдащи от някакви заболявания.
Наред с основното чувство на депресия, хората страдащи от дистимично разстройство изпитват почти непрекъснато поне два от следните симптоми за период от две или повече години. При децата една или повече години:
– недоспиване или хиперсомния
– нисък или свръх апетит
– липса на енергия или умира
– ниско самочувствие
– лоша концентрация или проблеми с взимането на решения
– променливо либидо
– променлив апетит
– липса или слаба мотивация
– чувство на безнадеждност
Превенция
Здравословните навици в начина ни на живот могат да помогнат в предотвратяването на депресивните състояния или поне да намалят шансовете това да се случи отново. Тези навици включват: редовно и здравословно хранене, здрав и пълноценен сън, спорт, почивки и спирането на консумацията на алкохол и наркотици.
Консултациите със съответния специалист могат да помогнат във време на скръб, стрес или лошо настроение. Семейната терапия може да бъде от основно значение за тийнейджърите, които се чувстват „сиво”.
Ако се чувствате социално изолирани или самотни, опитайте групови дейност или като цяло дейности, които биха ви накарали да се чувствате добре!
Image: FreeDigitalPhotos.net
Етикети
депресия, стрес, клинична депресия, тежка депресия, жълт кантарион, серотонин, серотонин инхибитори за обратно захващане, трициклични антидепресанти, инхибитори на моноаминоксидаза,
