Ако традициите повеляват един добър хамбургер да се конструира от питка, бургер, лист маруля, домат, резен лук, кетчуп и горчица, то съвременните интерпретации позволяват хлебчето да се замени с английски мъфин или френски бриош, а към зеленчуците да се добави авокадо, туршия от манго, соеви кълнове, рукола или водорасли, събрани някъде по бреговете на Северно море. Чедарът може да бъде заменен от занаятчийски грюер, пепърджак или дори рокфор, особено в комбинация с трюфели и хайвер от сьомга. Това е част от текста ми за новите, модерни и често луксозни бургери от ноемврийския брой на “Меню”.
Междувременно онзи ден в Гардиън излезе и този леко кисел текст, в който Чарли Брукър отговаря какво е общото между “Скайфол”, The Dark Knight Rises и бургера.
Самите бургери се оказаха нещо много трудно за снимане, което бързо обяснява защо съм използвала снимка от друг блог. Както и защо продуктовите фотографи често прибягват до глицерин, лак за коса и лепило, за да докарат приятно изглеждащите сандвичи от менютата и рекламите на веригите за бърза храна. В най-добрия случай сандвичът изглежда така на снимка, нищо че струва 18 евро и е комбинация от пушено патешко магре, steak haché, чедар, яйце и манатарки с гарнитура от кашерни пържени картофи (всичко това от Schwartz’s Deli в Париж, където бургерът е новият черен хайвер).
И докато сме на тема лукс и Франция, няма как да не спомена невероятният факт, че съвсем скоро ще излиза по-евтино да поливаш кюфтетата с шампанско, отколкото с подобаващата му бира, след като мосю Оланд в пристъп на умопомрачение реши да вдигне и без това огромните акцизи върху бирата с още 160%. Белгия реагира незабавно, въпреки че това едва ли ще доведе до някакъв резултат. А цени от 10 евро за една наливна са си достатъчно скандални.
Като първа лястовица на тренда у нас се появи Boom! Burgers, които правят нелоши сандвичи, въпреки че засега рецептите им са по-скоро в класическата част на спектъра. Бонус е добрата им селекция на бира. От години и Olive’s предлагат бургери, но за тях не мога да кажа нито добро, нито лошо, което май е достатъчно, а по някаква причина пък “Пето Авеню” спряха да предлагат своите още в самото начало, което автоматично ги вади от листата на ресторанти с текс-мекс кухня. Като вариант съществуват и македонските бургери на Манджа Стрийт в Студентски град, с ущипци и телешки пържолки, но май фюжънът балканска скара/американо идва повече и колкото и да са ми вкусни, ги слагам в графата “сръбско”.
Общо-взето, бургерите с много качествено телешко могат само да ме радват, а и допринасят за постепенното изчезване на знака за равенство между бърза храна и джънк, защото не всичко фаст е за изхвърляне, и не всичко слоу – чисто злато.
