Писма до моите деца

5
Добави коментар

Сашко е опасен! Да не му заставаш в периметъра на словоохтливостта- това е все едно да застанеш пред дулото на „Калашников“, със свален предпазител и зареден патрон в цевта. Трябва да бягаш по- далече, защото от устата му излизат не думи, а куршуми, които застрелват на място… …Например: Среща го малко момиченце в Пловдив и го пита с лигаво мек пловдивски акцент: „Ти на колко си годинки?!“ Сашко я поглежда със стоманен поглед, в който се чете, написаното с едър шрифт „ТАЯ ПА!“, след което не просто отговаря, а изстрелва: „На 100!“ Изстреляният куршум нацелва невинното детенце право в челото- то остава вкаменено с втрещен поглед и висяща като откачена от шока долна челюст… …Друг пример: Сашко е тръгнал за сладолед до кварталния магазин, но по пътя го среща неговия приятел Крисчо, който мило го пита: „Сашко, къде?!“ Сашко присвива очи като за прицел и изстрелва отсечено своя отговор: „Ти па все трЕбва да знаеш къде!“ След това прави кратка драматична пауза и довършва Крисчо с втори изстрел: „На Германия!“ Крисчо, горкият, си няма и най- малка идея къде е Германия, затова софтуерът му блокира тотално- остава да гледа с поглед, в който е изписано стандартното за такива случаи съобщение „Уиндоус кен нот оупън дис пейдж“… И така- примери много, както и жертви. По непредпазливост! И по незнание, че всъщност, дори и в най- убийствения куршум, изстрелян от устата на Сашко, се крие просто неговата момчешка срамежливост да отговаря на неудобни въпроси…Наистина!