Тема: Белинташ (Беланташ) – светилището на бесите, посветено на Сабазий

55
Добави коментар
galinka62
galinka62

Белинташ (Беланташ) – светилището на бесите, посветено на Сабазий

Белинташ -(Беланташ) – в превод – (умен камък или камък на знанието) Бел+ан+таш. Чете се от ляво на дясно, а се тълкува винаги обратно-от дясно на ляво. Таш=камък, ан=небе и Бел е името на Божият син Христос.
Беланташ е Камъкът на небесния Христос. „Ин“ е тъмнина, или проявен свят, а „ан“ е небе. Има много разлика между двете думи.

И така… Белинташ -(Беланташ)е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава „камък на познанието“. Белинташ е не само един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи, а един от най-важните. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград.
Величественото светилище е било посветено на Сабазий – върховното божество на древните траки. То е било център на култова обредност, на познания и опит, модел на древна слънчева обсерватория.
В подножието на Свещената скала е открита сребърна оброчна плочка на Сабазий.

Уникалната с богатата си иконография сребърна оброчна плочка на Сабазий и съобщението на Макробий за съществуването на негов храм потвърждават тезата, че Белинташ е Родопското светилище на бесите.
Белинташ се намира в земите на бесите – на около 4 км. от незаличимия и най-кратък древен път от Черноморието и Тракийската равнина до Беломорието и Гърция. Прокаран през вододелното било между реките Арда и Марица, той се приема и за естествена граница между бесите и одрисите. Съществуват убедителни аргументи, че по този път са преминали Александър Велики и Гай Октавий – бащата на Октавиан Август, за да се допитат при жреците – беси.
В книгата: “За живота на Цезарите” Светоний разказва едно предсказание, което Гай Октавий (бащата на бъдещия принцепс) получава при похода си в Тракия. През 60-та година пр.н.е., когато преминавал през Свещения лес на Бакхус (Сабазий б.а.) той се допитал до жреците – прорицатели за бъдещето на новородения си син. Те предсказали, че той ще бъде велик, понеже от възлятото върху жертвения олтар вино лумнал пламък, който се извисил над покрива на същия олтар. Дотогава такова предзнамение е бил получил само Александър Велики.
Изразените мнения за съществуващ символичен олтар – ротонда, над чиито отвор според преданието са се извисили пламъците при гаданията и предричане съдбите на Александър Македонски и Октавиан Август
Дион Касий разказва, че през 28 г.пр.н.е., Марк Лициний Крас – проконсул на Македония, наказал бесите заради тяхната непокорност, като отнел известното им светилище и го подарил на подкрепящите го одриси. Настанали неспокойни времена. През 16 г. пр.н.е. избухнали най-големите вълнения против римляните. Прославеният жрец Вологес призовал и повел бесите и почитатели от околните племена на Свещена война. През 11 г.пр.н.е. той победил одрисите, които имали подкрепата на Рим и върнал светилището.
Светилището открива нови теми за размисъл за древната история и митология на траките като важно културно и историческо наследство.

От библейската легенда за Ноевия ковчег, през съвпадения с важни исторически събития, съхранени послания, изсечени върху скалното плато до фантастични разкази за несметни съкровища, кръжащи и кацащи НЛО, с наблюдавани необясними явления, Белинташ става все по-известен и привлекателен.
На изток и югоизток по вододелното било между реките Арда и Марица се очертава трасето на древния път от Августа Траяна през Тополовския проход до Рожен и към Беломорието. Това е пътят на бронзовата епоха. Зад него са земите на одрисите със загадъчния връх Чиляка и скалните трапецовидни ниши.
На юг, високо над живописното дефиле на река Мостовска Сушица се извисяват Караджов камък и връх Кръстов прославен като Кръстова гора. Зад тях са митичните върхове Акватепе и след него връх Момчил /Енихан/. „Тук се наблюдава един исторически парадокс: на един и същи ръх и едновременно се почитат закрилник и завоевател”. („Свещен лес на бесите” 2004 г. стр. 89) Следват: последният двухилядник Преспа и древното светилище в местността Чукаря близо до село Босилково, култовите обекти при Иноглово, през историческите местности Имарет дере /Хайдушки поляни/ и Рожен.
На запад се очертава биосферният резерват “Червената стена” с кацналата хижа “Марциганица”, планинският масив с едноименен връх Безово /БЕСОВО/.
На север се издига ридът Драганица с оброчището Питво, а зад тях, в подножието на планината са храмовият комплекс край с. Долнослав, светилището при 40- те извора земите на равнинните беси.

Върху наброяваните повече от 300 издълбани в скалата ямки, жреците са извършвали огнено-винените обреди, описани от Светитоний. За тях, както и за същите върху Козия камък близо до горското стопанство “Беслет” има различни мнения. Любители-астрономи от Стара Загора още през 1986 г. първи съзряха конфигурации на известни съзвездия.
Тази теза е развита по-обширно в статия озаглавена: “Беленташ небесният атлас на земята”.

Белинташ и Свещеният лес на бесите могат да бъдат непресъхващи извори на теми и сюжети за научно-популярни и фантастични творби.
Според съхранено от народната памет предание, на халковидните образувания по южната страна на скалния феномен Белинташ е бил привързан Ноевия ковчег.
Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : „Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души“. Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.
През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за „зареждане“ с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място „полудяват“. Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО.

Загадъчни и фантастични случаи често се публикуват в печата:
> На 27 юли 1998 г. в-к „24 часа” помести съобщение, че почва курс за ловене на вещици край древното тракийко капище „Белинташ”
> Вестник „Асеновград днес” (29 април – 4 март 2001 г.) на цяла страница под интригуващото заглавие „Беленташ – междинна спирка на НЛО?” помести мнения на уфолози, фантасти и изследователи, участници в експедиция до светилището.
> В началата на януари 2002 г. в много вестници се появиха сензационни заглавия и материали свързани и с Белинташ за открит череп на извънземно същетво.
> В статия под заглавие: „Снимат Белинташ за „Дискавъри” се цитира режисьора Киоши Комошито: „Ако изобщо е осъществим контакт с космоса, Белинташ е мястото, където ще стане това”. (В-к „Марица от 23 август 2002 г.).

Описват се, разказват и преразказват фантастични случаи за наблюдавани светли кълба, излитащи от Белинташ и кръжащи над близката, на видимо разстояние Кръстова гора, загадъчни летящи тела, контакти с извънземни, изцеления на болни, намерили сили и успокоение и др.
Но… Спомнете си на Кръстова гора какво гледат богомолците през нощта? Искат да видят някакъв огън от Изток, а точно на Изток е върхът Беланташ.
За какво ли жреците точно на есенното равноденствие са палели огньове?
А и защо населението е стояло отсреща, на връх Кръстова гора и е чакало тези огньове? Когато ги видели, те запалвали също голям огън за да видят и останалите светилища и крепости светлината. До сутринта цялата страна вече е знаела, че „огънят е запален“ и всички започвали да празнуват.
Това означавало, че светът ще го има още една година.

(по материали от интернет)

Виж линковете:
http://ru.youtube.com/watch?v=BBfaos2AQI0
http://ru.youtube.com/watch?v=9pv4VWBt3WU
http://ru.youtube.com/watch?v=YYmj14MEEY0
http://ru.youtube.com/watch?v=sWm8oWkxDow

Указания за пътя: От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно – за Белинташ. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 15 минути извежда на върха на скалата.