Пътеписи | National Geographic България

4
Добави коментар
felixbg
felixbg

Кацаме на модерното ново летище в административния център на архипелага – Лонгир. Градът е основан през 1906 г. от американския предприемач Джон Лонгир (1850-1922), който организира тук мина за добив на въглища. През 1916 г. градът е продаден на норвежка компания. Счита се, че той е най-северното селище в света с население над 1000 души. В наши дни тук живеят ок. 2500 души – главно норвежци, като част от тях работят в туризма, набиращ все по-голяма скорост през последното десетилетие.
Снимка: Румен Пенин

Кацаме на модерното ново летище в административния център на архипелага – Лонгир. Градът е основан през 1906 г. от американския предприемач Джон Лонгир (1850-1922), който организира тук мина за добив на въглища. През 1916 г. градът е продаден на норвежка компания. Счита се, че той е най-северното селище в света с население над 1000 души. В наши дни тук живеят ок. 2500 души – главно норвежци, като част от тях работят в туризма, набиращ все по-голяма скорост през последното десетилетие.
Снимка: Румен Пенин

През лятото на туристите се предлагат разходки до различни забележителности на архипелага с кораби, джипове и автобуси. Но през зимата основният транспорт са модерните шейни, за които има специални знаци и места за паркиране. В летните дни те са навсякъде около сградите, покрити в очакване на зимата.
Снимка: Румен Пенин

През лятото на туристите се предлагат разходки до различни забележителности на архипелага с кораби, джипове и автобуси. Но през зимата основният транспорт са модерните шейни, за които има специални знаци и места за паркиране. В летните дни те са навсякъде около сградите, покрити в очакване на зимата.
Снимка: Румен Пенин

В Лонгир е построен интересен туристически център, където човек може да се запознае със специфичните условия на природата и живота на архипелага. В музейната експозиция са представени историята на опознаването и усвояването на островите, бита на първите обитатели, хищническото отношение към животните – лов и първична обработка на добитите кожи, месо и мазнина от китовете, моржовете, тюлените, полярните лисици и др.
Снимка: Румен Пенин

В Лонгир е построен интересен туристически център, където човек може да се запознае със специфичните условия на природата и живота на архипелага. В музейната експозиция са представени историята на опознаването и усвояването на островите, бита на първите обитатели, хищническото отношение към животните – лов и първична обработка на добитите кожи, месо и мазнина от китовете, моржовете, тюлените, полярните лисици и др.
Снимка: Румен Пенин

Бялата мечка е символ на архипелага. Техният брой в момента надхвърля 3000, но е относително стабилизиран. През последните години имаше нападения на бели мечки над хора с трагичен край. Това е и причината местните да ходят въоръжени, но когато влизат в обществени заведения са длъжни да оставят оръжията на специално установени места. На туристите неколкократно се напомня за опасността да срещнат бели мечки и необходимостта да се движат само с местни водачи.
Снимка: Румен Пенин

Бялата мечка е символ на архипелага. Техният брой в момента надхвърля 3000, но е относително стабилизиран. През последните години имаше нападения на бели мечки над хора с трагичен край. Това е и причината местните да ходят въоръжени, но когато влизат в обществени заведения са длъжни да оставят оръжията на специално установени места. На туристите неколкократно се напомня за опасността да срещнат бели мечки и необходимостта да се движат само с местни водачи.
Снимка: Румен Пенин

Централната улица на градчето не е дълга, но преминеш ли я ще почувстваш пулса на северния живот. Тук са магазините, ресторантите, и едно нощно заведение – бар в северен стил. На 26 февруари 2008 г., недалече от Лонгир, се проведе официалното откриване на Svalbard Global Seed Vault – „Хранилището на Съдния ден“, където норвежците складираха над 4,5 милиона семена събрани от всички краища на света. Идеята е при планетарна катастрофа, ядрена война или сблъсък с астероид, семената да се запазят. Хранилището се намира в една от близките планини и към него води подземен тунел. Така семената ще бъдат запазени от всякакви външни въздействия. Системата за съхранение работи на автономен режим – без персонал, като веднъж годишно пристига специален екип да проверява състоянието й.
Снимка: Румен Пенин

Шпицберген е особено богат на запаси на въглища, които се изчисляват на ок. 10 млрд. т и се експлоатират още от началото на миналия век. Добивът на въглища е повлиял силно отрицателно върху природната среда на архипелага. На много места личат следите от минно-добивната дейност: изоставени шахти, съоръжения, транспортни линии. Освен норвежците тук въглища добива и руска компания. На главната улица е издигнат паметник на миньора.
Снимка: Румен Пенин

Шпицберген е особено богат на запаси на въглища, които се изчисляват на ок. 10 млрд. т и се експлоатират още от началото на миналия век. Добивът на въглища е повлиял силно отрицателно върху природната среда на архипелага. На много места личат следите от минно-добивната дейност: изоставени шахти, съоръжения, транспортни линии. Освен норвежците тук въглища добива и руска компания. На главната улица е издигнат паметник на миньора.
Снимка: Румен Пенин

Шпицберген е особено богат на запаси на въглища, които се изчисляват на ок. 10 млрд. т и се експлоатират още от началото на миналия век. Добивът на въглища е повлиял силно отрицателно върху природната среда на архипелага. На много места личат следите от минно-добивната дейност: изоставени шахти, съоръжения, транспортни линии. Освен норвежците тук въглища добива и руска компания. На главната улица е издигнат паметник на миньора.
Снимка: Румен Пенин

В района на Лонгир полярната нощ продължава около четири месеца – от края на октомври до средата на февруари, а полярният ден – от средата на април до средата на август. Местните хора са привикнали към тези условия и за тях понятията ден и нощ имат други измерения. Средногодишната температура на въздуха тук е около -6,5˚ С, януарската -14,6˚ С , а юлската +6,5˚ С. Само в отделни години се регистрират екстремни летни температури, като например през юни 1979 г. +21,3˚ С. Най-ниската регистрирана температура е -46, 3˚ С през март 1986 г. Валежите са малко, предимно от сняг и достигат едва 210 мм. годишно. Градът живее в нормален часови ритъм с останалата част на Норвегия. Трудовото възнаграждение на служителите е по-високо отколкото в останалите части на страната. В Лонгир от 1948 г. излиза и ежеседмичен вестник Svalbardposten.
Снимка: Румен Пенин

Растителността е типична тундрова с много лишеи и мъхове, които като килим покриват билата и склоновете на незаетите от ледници планини. Срещат се и брези и върби джуджета, каменоломки, а особено красив е полярния мак и красивата пушица.
Снимка: Румен Пенин

Растителността е типична тундрова с много лишеи и мъхове, които като килим покриват билата и склоновете на незаетите от ледници планини. Срещат се и брези и върби джуджета, каменоломки, а особено красив е полярния мак и красивата пушица.
Снимка: Румен Пенин

Макар и небогат животинският свят на архипелага е интересен. Особено красиви са птиците – установени са над 90 вида, а през лятото долитат още 20 вида прелетни птици. Те обитават цялото крайбрежие, а някои са се настанили в изоставените от хората селища. Елените не се боят от хората и се разхождат и пасат сред къщите. Те са особен местен вид и в миналото са били обект на лов. Крайбрежните части се обитават от тюлени и моржове. Във водите се среща гренландски кит и наподобяващите бели китове – белухи. От Гренландия в Шпицберген е пренесен и развъден овцебикът.
Снимка: Румен Пенин

Макар и небогат животинският свят на архипелага е интересен. Особено красиви са птиците – установени са над 90 вида, а през лятото долитат още 20 вида прелетни птици. Те обитават цялото крайбрежие, а някои са се настанили в изоставените от хората селища. Елените не се боят от хората и се разхождат и пасат сред къщите. Те са особен местен вид и в миналото са били обект на лов. Крайбрежните части се обитават от тюлени и моржове. Във водите се среща гренландски кит и наподобяващите бели китове – белухи. От Гренландия в Шпицберген е пренесен и развъден овцебикът.
Снимка: Румен Пенин

Западен Шпицберген е най-големият остров от архипелага с площ 39 000 кв.км. Най-високият връх е Нютон (1712 м). Островът е прорязан е от множество фиорди, като Ис, Конгс, Ян Майен. Хората са населили основно Ис фиорд и неговите разклонения, където се намират и най-големите селища Лонгир и Баренцбург.
Снимка: Румен Пенин

Западен Шпицберген е най-големият остров от архипелага с площ 39 000 кв.км. Най-високият връх е Нютон (1712 м). Островът е прорязан е от множество фиорди, като Ис, Конгс, Ян Майен. Хората са населили основно Ис фиорд и неговите разклонения, където се намират и най-големите селища Лонгир и Баренцбург.
Снимка: Румен Пенин

Западен Шпицберген е най-големият остров от архипелага с площ 39 000 кв.км. Най-високият връх е Нютон (1712 м). Островът е прорязан е от множество фиорди, като Ис, Конгс, Ян Майен. Хората са населили основно Ис фиорд и неговите разклонения, където се намират и най-големите селища Лонгир и Баренцбург.
Снимка: Румен Пенин

Ледниците заемат над 35 000 кв.км. от архипелага. През летните месеци из фиордите, особено в южната част се осъществява регулярно корабоплаване, а до тук достигат и големите туристически океански кораби. Корабчетата се доближават до самите езици на ледниците, от които се откъсват малки айсберги. Една от атракциите е вземане на лед на възраст над 2000 г. от айсбергите и поставянето му в чаша уиски.
Снимка: Румен Пенин

Ледниците заемат над 35 000 кв.км. от архипелага. През летните месеци из фиордите, особено в южната част се осъществява регулярно корабоплаване, а до тук достигат и големите туристически океански кораби. Корабчетата се доближават до самите езици на ледниците, от които се откъсват малки айсберги. Една от атракциите е вземане на лед на възраст над 2000 г. от айсбергите и поставянето му в чаша уиски.
Снимка: Румен Пенин

Ледниците заемат над 35 000 кв.км. от архипелага. През летните месеци из фиордите, особено в южната част се осъществява регулярно корабоплаване, а до тук достигат и големите туристически океански кораби. Корабчетата се доближават до самите езици на ледниците, от които се откъсват малки айсберги. Една от атракциите е вземане на лед на възраст над 2000 г. от айсбергите и поставянето му в чаша уиски.
Снимка: Румен Пенин

Ледниците заемат над 35 000 кв.км. от архипелага. През летните месеци из фиордите, особено в южната част се осъществява регулярно корабоплаване, а до тук достигат и големите туристически океански кораби. Корабчетата се доближават до самите езици на ледниците, от които се откъсват малки айсберги. Една от атракциите е вземане на лед на възраст над 2000 г. от айсбергите и поставянето му в чаша уиски.
Снимка: Румен Пенин

Ледниците заемат над 35 000 кв.км. от архипелага. През летните месеци из фиордите, особено в южната част се осъществява регулярно корабоплаване, а до тук достигат и големите туристически океански кораби. Корабчетата се доближават до самите езици на ледниците, от които се откъсват малки айсберги. Една от атракциите е вземане на лед на възраст над 2000 г. от айсбергите и поставянето му в чаша уиски.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Руското селище Баренцбург е второто по брой на населението в архипелага с около 650 жители. То е на 55 км от Лонгир, но между тях няма пряк път и връзката е само по вода. Още от 1920 г. съществува договореност за експлоатацията на въглища. Животът тук е като в обикновено руско селище с главна улица, магазини, спортен комплекс, научна база, жилищни блокове. Музеят бе в ремонт, но пък имахме щастието да се срещнем и запознаем с един от известните учени-глациолози и ветеран на научните изследвания на Шпицберген – Евгений Максимович Зингер.
Снимка: Румен Пенин

Е. Зингер вече над 40 години е ръководител на руските научни експедиции в Шпицберген. Той е автор на няколко книги за природата на архипелага. Покани ни в своя колоритен дом, където прекарва 6 месеца от годината. Разговорът ни бе изключително приятен, още повече, че се оказахме възпитаници на едно и също учебно заведение – Московския Университет „М.Ломоносов“. Идвал е в България и спомените му от нашите Родопи, Витоша, Стара планина са незабравими. Пихме чай и неизменната руска водка в негов вариант – т.нар. „Зингеровка“. От подарената ми от него книга „Шпицберген – леденият архипелаг“ научих впоследствие още много за историята, природата и хората на тази северна земя.
Снимка: Румен Пенин

Е. Зингер вече над 40 години е ръководител на руските научни експедиции в Шпицберген. Той е автор на няколко книги за природата на архипелага. Покани ни в своя колоритен дом, където прекарва 6 месеца от годината. Разговорът ни бе изключително приятен, още повече, че се оказахме възпитаници на едно и също учебно заведение – Московския Университет „М.Ломоносов“. Идвал е в България и спомените му от нашите Родопи, Витоша, Стара планина са незабравими. Пихме чай и неизменната руска водка в негов вариант – т.нар. „Зингеровка“. От подарената ми от него книга „Шпицберген – леденият архипелаг“ научих впоследствие още много за историята, природата и хората на тази северна земя.
Снимка: Румен Пенин

На връщане от Баренцбург за наше щастие край кораба преминаха стадо белухи – красиви, подобни на китове млекопитаещи от семейството на делфините. Достигат 6 м дължина и тегло над 2 т. От 1994 г. тези животни са записани в световната Червена книга.
Снимка: Румен Пенин

На връщане от Баренцбург за наше щастие край кораба преминаха стадо белухи – красиви, подобни на китове млекопитаещи от семейството на делфините. Достигат 6 м дължина и тегло над 2 т. От 1994 г. тези животни са записани в световната Червена книга.
Снимка: Румен Пенин

По водния път към Лонгир преминаваме край красиви форми на релефа, изваяни от континенталнителедници и дообработени от ветровете и валежите. На места се разполагат временни бази за изследване. Високите части са заети от снежни и ледени покривки, които не успяват да се стопят през кратките лета.
Снимка: Румен Пенин

По водния път към Лонгир преминаваме край красиви форми на релефа, изваяни от континенталните ледници и дообработени от ветровете и валежите. На места се разполагат временни бази за изследване. Високите части са заети от снежни и ледени покривки, които не успяват да се стопят през кратките лета.
Снимка: Румен Пенин

По водния път към Лонгир преминаваме край красиви форми на релефа, изваяни от континенталните ледници и дообработени от ветровете и валежите. На места се разполагат временни бази за изследване. Високите части са заети от снежни и ледени покривки, които не успяват да се стопят през кратките лета.
Снимка: Румен Пенин

По водния път към Лонгир преминаваме край красиви форми на релефа, изваяни от континенталните ледници и дообработени от ветровете и валежите. На места се разполагат временни бази за изследване. Високите части са заети от снежни и ледени покривки, които не успяват да се стопят през кратките лета.
Снимка: Румен Пенин

След ден поемаме отново на път към промишленото селище Пирамида, където са се добивали въглища преди десет години. В момента то е консервирано и представлява особено интересен обект за посещение от страна на туристите. По пътя се разкрива неповторима панорама на суровата природа на архипелага.
Снимка: Румен Пенин

След ден поемаме отново на път към промишленото селище Пирамида, където са се добивали въглища преди десет години. В момента то е консервирано и представлява особено интересен обект за посещение от страна на туристите. По пътя се разкрива неповторима панорама на суровата природа на архипелага.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

В селището ни посреща руски екскурзовод – Вадим, родом от Башкирия – Уфа. От него разбираме, че в Пирамида живеят десетина души, които основно охраняват консервираното селище. Има нещо странно в сградите, чиито прозорци са покрити с дъски, а вратите – залостени. Местния културен дом сякаш е застинал от времето на социализма. Над селището се издига неизменният паметник на В.И.Ленин. Тротоарите са дървени, а хората постепенно са отстъпили място на птиците, които гнездят по постройките наоколо.
Снимка: Румен Пенин

На пристанището, точно срещу един от най-големите ледници са струпани огромни количества метални отпадъци – продукт на човешката дейност през последните 30 години. На островите има редица екологични проблеми, чието решаване зависи не от подписаните международни договори, а от желанието на местните хора да запазят и без това нарушената природна среда на архипелага. Предвижда се развитие на туризма и научно-изследователската дейност за сметка на добива на въглища, които и без това са с твърде висока себестойност, за да носят съществени печалби.
Снимка: Румен Пенин

На пристанището, точно срещу един от най-големите ледници са струпани огромни количества метални отпадъци – продукт на човешката дейност през последните 30 години. На островите има редица екологични проблеми, чието решаване зависи не от подписаните международни договори, а от желанието на местните хора да запазят и без това нарушената природна среда на архипелага. Предвижда се развитие на туризма и научно-изследователската дейност за сметка на добива на въглища, които и без това са с твърде висока себестойност, за да носят съществени печалби.
Снимка: Румен Пенин

На обратния път посещаваме още няколко езика на ледници, разглеждаме красивите планини и си вземаме сбогом с архипелага, фотографирайки един чудноват малък айсберг.
Снимка: Румен Пенин

На обратния път посещаваме още няколко езика на ледници, разглеждаме красивите планини и си вземаме сбогом с архипелага, фотографирайки един чудноват малък айсберг.
Снимка: Румен Пенин

На обратния път посещаваме още няколко езика на ледници, разглеждаме красивите планини и си вземаме сбогом с архипелага, фотографирайки един чудноват малък айсберг.
Снимка: Румен Пенин