Написано от Администратор
11 Юли 2011
Исторически Извори
Норовският спалтир – паметник на късното българско средновековие и на многостранните знания на българите
Превод от Веселин Тракийски по изданието на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века”, Издательство Болгарской академии наук, София, 1989 / Oтговорни редактори: Член-кореспондент БАН, проф. Кирил Мирчев, Член-кореспондент БАН, проф. Дора Иванова-Мирчева с разсъждения само за календарната таблица на лист 1а.
Норовският псалтир е писмен паметник на късното българско средновековие. В него е отразена нормализацията на предефтимиевския книжно-писмен език, след който по инициативата на патриарх Ефтимий Търновски, завършва поправката на църковните книги. Основният замисъл на тази нормализация е бил стремежът за буквално спазване на гръцкия текст и това е отразено ясно и последователно в ръкописа. След него започва дълбокото въздействие върху развитието на книжно-писмения език през XV – XVI векове не само в България, но и извън границите й (Русия XV – XVII в., сръбските и влашките земи).
Новото в него е, че в сравнение с другите известни псалтири от този род (Синайски, Погодински, Болонски) по състава си е друг тип псалтир. В него освен псалми и библейски песни са включени тропари и молитви. Освен посоченото, в неговите текстове са включени избрани псалми, които са съставени и въведени в цъковната служба от византийския писател и църковен деятел от втората половина на XIII в. Никифор Велемид. В него също са включени и най-ранно установените псалми в старобългарските ръкописи.
Написан е с кирилските букви на 267 пергаментови листи с размер 22,6 х 15 cm. Името си е получил, след като е кръстен така (от един от изследователите му И.И. Серезневски) на името на собственика си А.С. Норов, който го намира, в палестинския манастир „Св. Сава”, по време на пътешествието си в земите на Палестина през 1834 – 1835 г., заедно с други подобни старобългарски и гръцки писмени паметници (освен другите няколко кратки записи на листите на псалтира има и следния запис от А.С. Норов: „Псалтырь приобрена в монастыре св. Саввы в Палестине. 1835. Апрель 16”). За обстоятелствата при намирането й в „Юстинияновата кула” на манастира, А.С. Норов по-късно пише следното:
„ С немалко удивление аз намерих в тази кула неподредена купчина от ръкописи и книги. С позволението на настоятеля аз се заех с голямо любопитство да ги разгледам. Аз вече казах, че в самата църква се съхраняваха няколко ръкописи; там се намираха само тези ръкописи и книги, които включваха най-известни творения на Светите Отци или църковно-служебни; там те бяха в ред, но тези, изхвърлените и обречените на гниене, пробудиха съжалението ми и аз незабавно се заех за работата. Удивлението ми се превърна в радост, когато там намерих няколко ръкописа със славянски букви, на пергамент, бомбицина (вид груба жълтеникава хартия к.м.) и на хартия, започнах да отделям това, което ми се стори полезно и интересно. От тях избрах всички ръкописи със славянски букви, 15 на брой, от които два с печатни; към тях прибавих 9 гръцки ръкописа. Древността им не будеше съмнение; в последствие моят избор се потвърди. Уверявайки се с безполезността на тези книги за манастира и с благоволението на Йерусалимския митрополит, аз най-накрая ги придобих, и, разбира се, любителите на отечествените старини и библографите не без любопитство ще прочетат описаното в това ми придобитие”
На листите на псалтира има няколко кратки поправки и приписки, в т.ч. на сръбски, и с различни почерци и в различно време, от които не може да се установи от кого и кога са правени; правени са и изкуствени вмешателства в древното писание от високообразовани притежатели и антиквари.
Норовският псалтир е привличал вниманието на различни изследоавтели, преди всичко руски, но не е бил предмет на специално изследване. Описанието на Норовския псалтир от някои от тях ( А.Х. Востоков и И.И. Серезневски) е ползвано от известния наш проф. Б. Цонев в опита му за описване на старобългарските писмени паметници : „Классификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на XVI век. – ГУС, I, 1904-1905. С., 1905, 56-57.” Интересно е да се отбележи, че проф. Б. Цонев не споменава за този писмен паметник в курса за история на българския език при обзора за среднобългарските ръкописи (виж Цонев Б, История на българския език. Т. I, С., 1919, 189-253). Първото съобщение за ръкописа е публикувано в 1836 г. от А.Х. Востоков в кратък обзор за слвянските ръкописи и старопечатните книги; Норовският псалтир под № 1 е посочен като ръкопис от XIII в. с български правопис …
Най-напред проф. В.Н. Щепкин, един от най-големите слависти за времето си, лингвист, палеограф и тънък познавач на старославянското ръкописно наследство, аргументира източнобългарския произход на написалия (скириптора, к.м) Норовския псалтир. В изследването си на Болонския псалтир той отделя внимание на някои особености на Норовския ръкопис: орнаментиката, почерка и орфографията. На основа на тези наблюдения той стига до извода, че „по писането може да се отнася само към края на XIII в., а по езика – към източнобългарското наречие”. Следващите изследователи потвърждават тези първоначални изводи.
По отношение на състава от текстове и тяхното съдържание в този превод няма да се коментира, тъй като то е за специалисти по богословие и по старобългарски език, а вероятно и за други.
В псалтира има нещо различно от всички познати псалтири, което стана основният източник на породения ни интерес към него. Текстовете на листи 1а-б, 263б и 267а-б нямат непосредствено отношение към Псалтира (според мнението на издателите, или отговорните редактори, или и на двете страни, но според съвсем скромното ми мнение това съвсем не се отнася за лист 1а; защото в ръцете на ползвателя на псалтира е „алгоритъмът”, с чиято помощ той може да извършва календарни изчисления или например за каквото се сети уважаемия читател и т.н., к.м.) . На първата страница 1а има няколко записа, изписани с различни почерци. Редовете от 1 до 9 (представляват по мнението на издателите и редакторите, к.м.) система на календарно-астрономическа таблица*, предназначена за определяне неделния ден на (всяка дата на която и да е година по юлианския календар, включително деня на православната Пасха). Редовете 10 – 11 са написани с цинобър с нов почерк и съдържат текста**:
И най-долу на редове 12 – 14 с трети почерк с кирилски букви са написани 12 думи на непознат език ***
(Опит за изписване 12-те думи на съвременен български език :
Равасъ. Теларивъ. Реат(фт)амъ. Ира. Арта (Арфта??).
Аларфа. Никанъ. Гарду. Гардамъ. Деос.
Кустерина. Тайлегера.;
на „прима виста” използваните букви и ръкописът е подобен на използвания в” Рибенъ буковаръ” на П. Берон; освен това броят на буквите (или числа) в отделните думи е както следва : първи ред -6, 8, 7, 3, 4; втори ред – 6, 6, 5, 7, 4; трети ред – 8, 9.; не е известно дали има някакво изследване за значението на тези числа в някакви изчисления с тази таблица, к.м.)
Това е фотокопието на лист 1а
На лист 1б са изписани приписки от 1705 г. и 1709 г. на сръбски език, които нямат нищо общо със съдржанието на псалтира. Те информират за поклонници.
Най-отгоре е текстът на 1а лист с двата реда от по 14 и 13 букви – общо 27 ( от които а,в, д, з, s, и е се повтарят по 4 пъти, а г само 3 пъти, (но нейното място по някаква причина е пропуснато след първото изписване на в, к.м.), следва календарната таблица от 1-9 ред , 5-те думи след нея и най-отдолу са 12-те думи, ограничени с два кръста.
Ако се съсредоточим върху двата реда с 27 букви и поставим буквата г на мястото, където тя е пропусната (по моему не умишлено, а случайно к.м.) и подредим отново буквите ще получим следната картина от 28 букви:
Нека ги изпишем с цифрите, които са им присвоени в кирилската азбука : на а-1, съответно на в – 2, г – 3, д – 4, s – 5, з – 6, е – 7, т.е. 1234567 и след това да заместим буквите с цифрите. Тези седем цифри можем да оприличим и на седемте дни на седмицата, започвайки от неделя до събота (нпвсчпс****). Получаваме следния ред 1234671245672345712356713456 от всичко 28 броя цифри. Прави впечатление, че в този ред цифрите са разпределени по групи от по 4 последователни цифри/букви по реда на подреждането им и че всяка следваща четворка започва с по-следващата цифра на предходната. Като ги разпределим по така оформените четворки, получаваме 7 групи от по 4 цифри/числа, т.е. следния вид:
Таблица 1
Числото 28 има едно много интересно значение за определяне на хронологията на дните на дните от седмицата на календарните събития, което се знае още от античността. То представлява точно определен период от време (години к.м.), през който Земята прави 28 обиколки на Слънцето, в който период може да определяте в кой ден от седмицата, започвайки от неделята, настъпва точно определена дата, например денят на зимното слънцестоене, или рождество Христово, или друг ден. То е зависимост между броя на дните в седмицата = 7 и броя на годините на един цикъл от 3 прости години и 1 високосна година = 4 ( от тук 7 х 4 = 28). Освен това то е елемент (1/7 част к.м.) от едно периодично астрономическо събитие – пълния цикъл на обиколката на Слънцето по орбитата около оста (не за въртнето около собствената му ос, к.м.) във вселената, около която то се върти, а тя е 196 земни години. В края на всеки такъв цикъл Слънцето застава на мястото, от където е започнало движението си по тази орбита. Разделяйки 196 на 28 получаваме числото 7 (= на броя на дните в седмицата к.м.). С това число разделяме числото 28 (броя на буквите к.м.) и получаваме 4, т.е. 7 групи по 4 цифри/числа (както са предствени в табличката по горе к.м.).
Възниква въпрос кога започва първата година на цикъла от 28 години и как да ползваме тези числа?
До колкото е известно едно време изчисленията са правени за установяване на деня от седмицата за 1 март, когато е започвала константинополската ера т.е. 5509 г. пр.н.е. (с начало 5508 г. преди н.е. за месеците от 1 януари до 31 август или 5509 г. за месеците от 1 септември до 31 декември; приемането й се налагало за да се изравнява времето с индикионите, к.м.) по юлиянския календар, който се е ползвал до 1582 г. от н.е. Има няколко начина (без да ги изброявам, к.м.) за определянето й. Един от тях (приложим от всеки грамотен човек, к.м.) е империчният. С помощта на 4 календара на 4 последователни години установявате в какъв ден от седмицата се пада датата 1 март. Изписвате по възходящ ред първите букви на тези дни в група от един ред и го сравнявате с някой от подобните му посочени по-горе в табл. 1. Може буквите да съвпадат с някоя от групите, може подредбата им да съвпадне с част от две съседни групи. Съчетанията на буквите в групите от по 4 букви/цифри са уникални и е невъзможно повторение. Сравняването на новополучената група с тези от талицата ще посочи в коя от групите попадат тези букви от подготвения ред, а с това и с пресмятне може лесно да намерите началото и края на 28 годишния цикъл. Например : 1 март на 2010 г. се пада в понеделник, за 2011 г. – вторник, за 2012 г. – четвъртък и за 2013 г. – петък; така се оформя следния ред на буквите – пвчп. Сравнявайки ги с последния ред на табличката установявате, че те съвпадат с края на пета и началото на шеста групи. Следователно началото на този 28 годишен цикъл е 17 години преди 2010 г., т.е. в 1993 г., а краят му ще настъпи през 2019 г. и почва поредният нов цикъл. Връщайки назад до 1916 г. с по 28 години, можем да намираме, че всеки 1 март е бил понеделник, а преди 1916 г. и 1582 г. изчисленията би трябвало да се интерполират със съответните отпаднали дни (14 и 10).
Какво ни показват буквите и цифрите (буквите с дъгички над тях к.м.) след тези два реда с 27 букви от календарната таблица?
Разчитането им в дясната част показва следното :
Таблица 2
(* март, вероятно е на реда в ляво от месец февруари преди знака е с дъгичка, а януари е изписан по тогавашния ръкопис , като „гена” , к.м.)
Изследователят Р.А. Симонов предположил, че числата от тази част се ползват за изчисляване на определяне на деня от седмицата за всяка календарна дата от съответната година. Неговото предположение се заключава в следното. Годината се дели на 28 и се намира остатък – число, което показва коя по ред е годината в цикъла; с отчитането му в Табл. 1 се намира числото, което съответства за този ден – „х”. От Табл. 2 се намира числото за съответния месец – „у”, а в допълнение се намира датата на пролетното равноденствие – „z”. Трите числа се събират x + y +z = а; сумата „а” се дели на 7 – за високосна година, а за обикновена за резултат се приема „а-1”. По остатъка се намира деня от седмицата за съответната календарна дата.
Тъй като всички изследователи на Норовския псалтир установяват неоспоримо, че той е написан на източно-българско наречие непосредствено в годините, преди да започне реформата на патриарх Ефтимий и отразява нормализацията на писмения език, това означава само едно. Норовският псалтир е изключително ценен старобългарски писмен паметник, който освен всичко друго отразява и дълбоките календарни и математически познания на българите, а заедно с това и техните знания за зависимостта на протичането на времето от движението на небесните тела. Не е ясно, кога и как е попаднал в палестинския манастир „Св. Сава”, нито кой е неговия създател, нито кой го е предоставил на манастира, но неговата българска принадлежност е несъмнена. А самото писмено изявление на приобретателя му, А.С. Норов, показва, че псалтирът не е представлявал ценност на манастира и по тази причина е намерил своя грижовен собственик. За щастие на българските учени, богослови и църковни дейци решението на руските издатели да го преиздадат през 1989 г., като го представят с разночетения, е благоприятното събитие, което дава възможност този ценен старобългарски писмен паметник да стане достояние до всеки, който прояви интерес да се запознае с него и да почерпи от знанието, което крие в страниците си. Едно ярко доказателсто за признанието, че е български писмен паметник, е привличането на такива специалисти по старобългарски език като член-кореспондент на БАН проф. К. Мирчев и неговата съпруга член-кореспондент на БАН Дора Иванова-Мирчева за отговорни редактори на изданието на БАН.
Подобна календарна таблица има изписана под формата на графит на една от стените на Киевския Софийски събор. Изследователите й са датирали нейното изписване от XIII в.?!?, т.е., че е връстница на Норовския псалтир. Тя представлява 7 реда в 4 колони и в нея са използвани същите буквени означения. Ето нейния вид :
Таблица 3 – графит на стена на Киевския Софийски събор
Какво прави впечатление от първи поглед? Първо, че този графит е в табличен вид и то, според публикации от руски представители с произход от XIII в., което, поне по моите представи, е уникално събитие за това време, дано не съм прав. Използваните букви по нищо не подсказват да са цифри, какъвто е бил обичайният (за тези времена?!?, к.м.) начин за изписването им, с дъгичка над буквата. Подредбата на буквите (от първите по ред в азбуката, както е в българската таблица) ?!? в редовете, с които букви се заместват цифрите не започва от горе на долу, а от долу на горе?! Използваните букви са същите и подредбата им е същата с тази на Норовския псалтир, но това е направено в табличен вид. Последното по никакъв начин не указва от къде да започне използването й, примерно за целите за които е изготвена, с буквите от колоните ли, от редовете ли, от горе надолу ли или обратно, буквите от дясно наляво ли или обратно и т.н. Друго нищо не подсказва, че се отнася за извършване на сложно изчисляване на това какъв ден от седмицата представлява съответната календарна дата в период от 28 последователни години. Тя е графит на стената на храма и не е ясно от кого, кога, как и за какво се е ползвала във времето когато е изписана. Още повече тя е открита случайно от А.С. Висоцки, но с възможностите не можах да установя, кога е станало това. Пожелавам успех на всеки, който се заеме с тази задача! До сега няма информация дали в Софийския събор има някакъв запис за нея. Много по-вероятно е да няма и не е ясно, как е датирано, че е изписана през XIII век.
Най-изненадващо през 2005 г. на руски сайт се появи информация, че на основата на тази таблица, „някой си” открил?!?, че в тази таблица е скрито послание на извънземните?!?. Следват интервюта, представяне на „чудото” и т.н. и т.н. За съжаление на 08-03-2011 02:27 на един български сайт , българин, обявен за „експерт”?!? в ролята на известните „много шарени пернати от Южна Америка”, без да извърши необходимата проверка, повтаря буквално прочетеното от този руски сайт, без мнение!? За сведение на евентуалните уважаеми читатели на този текст, този „някой си” въобще не споменава за откривателя на таблицата А.С. Висоцки и работата на другия руски учен д.и.н. Р.А. Симонов по разшифроването на календарната таблица от лист 1а на Норовския псалтир, а нашият „експерт” на юнашко доверие съобщава следното : „Именно с помощта на древната матрица „някой си” е разчел посланието. Става дума за таблица на кирилица от ХIII в., която ученият е открил?!? на стена на Софийския събор. Използвайки я „някой си” е започнал разшифроването на криптограмата”. От прочетеното излиза, че този „някой си” е открил?!? „съобщението на извънземните”?!? изписано от тях през XIII в. на стената на Киевския Софийски събор!?! Как пък тези извънземни избраха в XIII в. Киевския Софийски събор да изпишат на стената му тази таблица? …
Дали пък тези извънземни са знаели кирилските букви и никой до сега да не е направил научно съобщение, в смисъл, че „буквите от кирилската азбука : „авгдsз” са изписани през XIII в. от извънземните на стената на Киевския Софийски събор” или „извънзаемните знаят няколко букви от кирилската азбука”!?! Отговорът оставам за читателите на текста.
В заключение, с удоволствие бих предоставил на всеки любознателен читател на текста наименованието на сайтовете, които са предмет на критиката, за да преценят сами достоверността на твърденията ми. А също и изданието на БАН от 1989 г. на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века” на pdf файл.
–-
* Най-напред съдържанието на календарната таблица е разшифрована в общи черти от Т.В. Шпекторов: а пълно разшифроване и анализ е извършил д.и.н. Р.А. Симонов в статията „Календарно-астрономические таблицы Норовской псалтыри. – В: Язык и письменость средноболгарского периода. М., 1982, 93 – 102.;
** Р.А. Симонов предположил, че текстът представлява разяснение на смисъла на представената по-горе таблица.;
*** Първо А.Х. Востоков предположил, че тези 12 думи означават имената на месеците на тюркски език. … Известният тюрколог д.ф.н. Е.Р. Тенишев (към който издателите се обръщат за консултация) категорически отрича тюркския произход на тези думи. Някои от тези думи съвпадат с имена на месеци използвани в сирийски, елински и еврейски езици, използвани в календарните таблици на Аврамовия сборник от 1674 г. (написан от сопотчанина Аврам йерей Димитриевич, на когото се приписват и Троянски дамаскин, Нов Троянски дамаскин и Еленски дамаскин – от XVII в. к.м.))
**** където „н п в с ч п с” са първите букви от имената на дните от седмицата к.м.
