Обич никога не стига...

Обич никога не стига...

Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен човекът. Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен. Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален. Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист. Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите. Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство. Нея я обичаха всички, пазеха и лелеяха, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят. Но хората еднакво зависеха и от двамата.

И така беше...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност