България такава, каквато не я познаваме

България такава, каквато не я познаваме

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011 Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката! *** Нощта отдавна е покрила с нежното си тъмно було родната ми страна България. Мрак и тишина. Песента на щурчетата е единственият звук в самотната нощ. Хиляди лампи по пътя светват и гаснат като свещи, сякаш тъгуват за отминалия ден. Пътища се преплитат и разделят, както се преплитат и разделят съдбите на хората. По един от пътищата се вижда малка кола. Колата на моето семейство. Тя се движи бавно и с безопасна скорост минава по магистралите и проходите, криволичи по завоите, издига се по върховете и се снижава в низините. А в нея е моето семейство. Някои се унасят в мисли, други спят, а в единия ъгъл на колата съм аз. Не мога да спя. Вълнението държи очите ми отворени. Една след друга се сменят природните картини и искам, ах, как искам да ги запомня всичките в съзнанието си. Звездите...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност